във онзи помеждутък между два и четири когато заключат отделенията в градината е тихо. човеците са вътре – приклещени, под ключ все още неприключени навън е вятъра изкъртените пейки под дърветата и приглушени звуци през оградата от другото навън където липсват направления. поискаха ми пръстов отпечатък. отказах им. тук няма самоличности и всичко се измерва … Има още →

Преди известно време писах за един случай в Александровска болница, заради който подадох жалба в Медицински одит. Получих отговор тези дни – доста бързо, в интерес на истината, около 10 дни след подаване на жалбата. Накратко: (цитирам) „Проф. Петрова отказва да ви хоспитализира, тъй като не сте спазила установения ред за прием в отделението и … Има още →

Човешкото съзнание притежава една уникална и жизненоважна способност – да изтласква негативните спомени, като оставя на повърхността само светлите емоции. Като спокойната красива повърхност на езеро, под която пълзят ужасяващи твари. И няма как да разбереш какво се случва, докато не надникнеш под повърхността. Днес доста скоростно си припомних цялото очарование на здравната ни система … Има още →