Не помня къде си оставих очите, откакто не съм те виждала. Не помня кога беше това. Помня само улици, сгради и думи, и казаните, и премълчаните, стаята със прозорец – тераса, свита в звука на камбаните в 5, когато светът е напът да се свърши от толкова много оргазми. Сигурно там съм оставила очите, които … Има още →

Българийо! А знаеш ли, за тебе те писАха… Богати стихове на алегории и смисли Вогон дори сълза ще пусне, без да се замисли (Горният ред не ми се получи много, но ми харесва римата смисли-замисли. Дори звучи патриотично, а? А?) Едно врабче какво да прави – ще си чурулика Жабетата си крякат в някоя тръстика Змия … Има още →