…онова усещане, като да заровиш ръка в меките вътрешности на отдавна умряло животно…

… стомахът ти се свива, а лицето несъзнателно се изкривява в гримаса на погнуса, с присвити очи и повдигната горна устна…

… като да станеш през нощта да пиеш вода и да стъпиш с бос крак върху хлебарка, а черното й гладко тяло да се разпука сочно под стъпалото ти…

… като да бръкнеш с пръст в пихтиестото тяло на медуза на плажа, разпадната на късове от слънцето и пясъка…

… като да пуснеш дъждовен червей в устата си и да усещаш как пълзи надолу по гръкляна…

… когато изпитваш погнуса погнуса погнуса…

… защото няма нищо човешко…

… подлост….

Повръща ми се от нея.

снимка: christal