*заглавието е може би най-често повтаряната реплика във филма Perfect sense Сигурно ще ви прозвучи парадоксално, но в последните седмици често мисля за това какво ни дава настоящата ситуация. На всички, като човечество, и на мен, разбира се. Доста ясно помня първия път въобще, когато си зададох този въпрос, и колко абсурдно ми звучеше. Беше … Има още
Текстът е публикуван в списание Мениджър, брой 238, август 2018 г. Направете си експеримент. Изгледайте няколко рекламни блока така, сякаш всичко, което виждате там, е единствената истина. Какво бихте научили за мъжете и жените? По всяка вероятност – че мъжете основно прекарват времето си в пиене на бира, каране на коли и опити да се … Има още
В последно време много по-често ми се иска да гледам или чета истински истории. Сякаш съм започнала да губя вкуса си към измислените… А и самото знание за това, че филмът или книгата отразяват реалността, правят въздействието им коренно различно… За книгите… не знам дали ще успея да направя някога списък с начало и край, … Има още
Да видя Япония беше стара мечта. Горе-долу от времето, когато в университета трябваше да напиша една курсова работа за това как са се справили след Втората световна война, и някак покрай материалите за темата успях да прочета и няколко книги за народопсихологията им, изровени от домашната библиотека. „Вишнево клонче“ на Всеволод Овчинников, въпреки времето, … Има още
Преди 5 години, когато издадох първата си книга – „Позитивно“, не очаквах, че ще има втора. Не защото не пиша – писането си е част от живота ми през цялата му съзнателна част. Но не пиша често. Така и не се научих да сядам пред листа хартия, ако наистина нямам потребност да го направя. И … Има още
Няколко човека са седнали на болнични легла в специално създадени за целта стаи. След минути в стаите ще започнат да влизат студенти по медицина, които трябва през разговора с човека да успеят да разберат от какво е болен и да поставят диагноза. Само че хората на болничните легла не са пациенти, а актьори, играещи … Има още
На опашката има поне 300 човека. Извива се около цялата сграда и минава назад, към Темза. Нереално е. Хората носят със себе си огромни торби, в които има одеяла, завивки и възглавници. Чудя се как ли изглеждаме отстрани, в почти десет часа вечерта, тази нестройна опашка от нетърпеливи хора, всеки помъкнал със себе си спално … Има още
Не помня къде си оставих очите, откакто не съм те виждала. Не помня кога беше това. Помня само улици, сгради и думи, и казаните, и премълчаните, стаята със прозорец – тераса, свита в звука на камбаните в 5, когато светът е напът да се свърши от толкова много оргазми. Сигурно там съм оставила очите, които … Има още
нещо се случи 