В мъглата има нещо недовършено

като прекъсната в средата мисъл

оставена във въздуха да се разтвори.

В мъглата губиш граници и очертания

проблясват само уличните лампи

и плуващите в мрака фарове.

В мъглата аз и ти сме силуети

преследвани от стъпките си по паважа

вторачени напред, във непрогледното.

Говорим си за синьото в небето

и вкопчените в него клони на дърветата

говорим си, макар и неизречено.

В мъглата няма минало и бъдеще

онази нощ и тази нощ са същите

макар че тази нощ вървя сама.

В мъглата вижда се какво е щастие –

да се разтвориш във света и той във теб

да се прелеете, без граници, без очертания.

Като в мъгла.