е по-нетърпима за нещата, които си направил, или за тези, които не си? Винаги съм се чудела.

С нейния малък брат, на вината – съжалението, се разбрахме отдавна. Но тя не се дава лесно.

Май единственият начин да се отърве човек от нея, е да припише грешките си на някой друг. На друг се прощава лесно. На онзи друг, който си бил тогава. Него вече го няма. Останала е само вината му, като кристален скреж посред лято. И само прошка може да я разтопи.

Жалко, че не вярвам в прошката.