Кога за последен път прекарахте цял ден в леглото с хубава книга и чаша кафе, без да знаете къде ви е мобилният телефон и без да включвате компютъра? Няколко часа само за вас, в които да не мислите за работата, за чакащите от една седмица неизмити чинии или за неплатените сметки. Няколко чудесни часа, в които всичко останало може да почака, просто защото на вас ви се чете.

Ако нещо ми липсва от студентските години, то е това – възможността да прекараш цял ден, заровен в някоя хубава книга, да продължиш да четеш и през нощта, защото не можеш да се откъснеш от историята. И да не ти пука, че на другия ден ще си като парцал – просто ще пропуснеш лекциите, и без това има доста голям шанс да научиш от книгата повече, отколкото от поредната монотонно изчетена лекция в университета.

Вчера беше такъв ден – студен, мързелив и отнесен, в който да отвориш някоя книга изглежда като най-логичното нещо на света. Да прехвърлиш няколко случайни страници от любима книга, която няма как да ти омръзне… не че не знаеш историята наизуст, но е приятно да минеш отново по познатите редове, разплитащи се изящно като дантела.

Да потънеш в някоя нова интересна история, която буквално те потапя в атмосферата на друго време и други събития, още по-интересни заради това, че са истински, и те кара да не затваряш книгата, дори когато очите ти вече се затварят…

И как после да повярва човек, че четенето на книги е на изчезване… Вие какво четете в момента?