е цитат от една песен, която сериозно ми беше влязла в главата преди време.

Сега е ред на есента, въпреки че циганското лято се вихри с пълна сила навън. На мен ми е есенно. Есента си е моята лична тъга, която по странен начин ме прави щастлива. Може би съм пристрастена 🙂