… с едно чудесно събуждане на първи януари в Елена, покрита с искрящ сняг, слънчева и тиха.

… с покупката на гребен – първият от повече от 4 години насам. Вече имам достатъчно коса, за да има смисъл от него.

… с мисли за море, море, море… обсебена съм от него. И ще направя някой зимен уикенд в Синеморец, защото не издържам повече.

… с една кола, която спира на средата на улицата, от нея изскача приятел, прегръща ме, извиква „само да ти кажа здрасти“ и потегля отново. Прекрасно е да имаш толкова очарователно луди хора около себе си.

… с малко планове за работа и за пътуване, които винаги завършват с „абе, каквото стане…“

… с отварянето на коварна пукнатина някъде във време-пространството, през която нахлуват разговори, смях, тих джаз в следобедната жега и едни сини очи, в които потъвам все по-дълбоко… Нали уж нямаше да се влюбваме, мойто момиче, кво стана?

… със събуждане всяка вечер към 2 часа и въртене в леглото до към 5…

… с поръчката на пръстен, който искам да имам от месеци насам. Специален е (за мен) заради камъчето, което ще е в него. Ще ви го покажа, когато стане готов.

… с особеното и така хубаво усещане, че си ОК със себе си. И въпреки че не всичко ти е наред, някак си… всичко е наред 🙂