Нещо случайно прочетено тези дни, откъс от текст, през който очите ми са минали – в някоя статия, във facebook или другаде… и само едно изречение, което ми е останало в главата и не ми дава мира:
„Цял живот се учим да се сбогуваме“
Да се разделяме с хора, събития и спомени. С миналото си. Със страховете си. За да продължим напред. Сигурно това е свободата?
Ако попаднете на този текст, пратете ми го. Искам да го прочета.
(снимката е от устието на река Велека – на границата между реката и морето)
нещо се случи 
Според мен е превод от английски тъй като и аз съм го чувал някъде. Опитах се да го намеря – но уви. Все пак попаднах на един цитат, който може да те насочи в правилната посока:
IT TAKES A LIFETIME TO LEARN HOW TO LIVE,
HOW TO SHARE AND HOW TO GIVE.
HOW TO FACE TRAGEDY THAT COMES YOUR WAY,
HOW TO FIND COURAGE TO FACE EACH NEW DAY.
HOW TO SMILE WHEN YOUR HEART IS SORE,
HOW TO GO ON WHEN YOU CAN TAKE NO MORE.
HOW TO LAUGH WHEN YOU WANT TO CRY,
HOW TO BE BRAVE WHEN YOU SAY GOODBYE.
HOW TO STILL LOVE WHEN YOUR LOSS IS SO GREAT,
HOW TO FORGIVE WHEN YOUR URGE IS TO HATE.
Ruth Moyer Gilmour
Благодаря, Гаспи
Не е същият текст, но и това е хубаво 🙂
И аз го търся от няколко дни, без успех… Може и да съм го сънувала, знам ли 🙂
Супер силен текст! 😉
а дали просто не съм видяла това? 🙂
„I suppose in the end, the whole of life becomes an act of letting go, but what always hurts the most is not taking a moment to say goodbye.“
цитатът е от „Животът на Пи“