(Не че досега са ви малко причините.)
Тези дни си говорих на протеста с един приятел. Ще го нарека поет, въпреки че е и много други неща. Поговорихме си за протестите, за това какво се случва и какво не, какво предстои и какво очакваме… Стояхме си на обичайното място, до фонтана на президентството, когато той реши да ми сподели нещо лично, ей така:
– Знаеш ли, новата ми книга е готова… ама… няма да я пускам сега… няма смисъл…
Все едно ме шамароса. Адски беше прав. Всеки, за когото една нова книга с поезия би била новина, беше на протеста. Всяка вечер, от повече от месец насам.
От повече от месец насам художниците не рисуват, поетите не пишат, режисьорите не снимат. Или го правят много, много по-рядко. Защото са навън, на улицата.
Защото да си вкъщи в този момент за тях е престъпление.
Да си стоиш вкъщи в такъв момент е същото, като да подминеш на улицата човек, който малтретира дете. Все едно нищо не се е случило.
Това е от онези престъпления, за които отговаряш пред най-страшния съдник – собствената си съвест.
От повече от месец насам хората не четат книги, не ходят на изложби, не влизат в театри. Или го правят много, много по-рядко. Защото и те имат съвест.
Да, знам, че всичко това не е голяма драма. Някакви си хора на изкуството протестирали, вместо да творят. Хлябът е по-важен.
Без хляб не можем да живеем. Ама без култура няма да искаме.
нещо се случи 
Което ми напомня, че се канех да пиша рецензия на една хубава книга, която се казва „В неподходящо време“. Когато видях на протеста издателя, който ми я подари, му казах, че рецензията ще почака, защото сега е „неподходящо време“ за нея.
Някои хора няма как да дойдем, въпреки че подкрепяме протестите. Ще Lr дам пример от преди два дни: някой снимал една наша директорка на протеста и изпратил снимката на Орешарски. Последвало обаждане до най-големия шеф със заръка да я уволнят. В момента се подготвя преструктуриране за да уволнят въпросната директорка.
принципно разбирам ситуацията, страхът е най-нормалното човешко чувство… но точно заради този страх са толкова важни протестите – защото това, което описваш, мирише на диктатура. И трябва да спре. Няма ли как да се обърнете към правозащитна организация или адвокат за съвет какво да направите в тази ситуация?
Жалко за директорката ти, KSUFS. У нас все така някой урод топи по-свестните. Точно затова и протестираме, всъщност.
Инак – по темата.
Днес романтиката е в протестите 🙂 Макар че, шегата настрана, покрай тия протести си хванах гадже, написах пет-шест нелоши стихотворения и двама души дори ми подариха три тома нелоша поезия. Така че сега е по-скоро време да се живее литературно, а издаването ще го оставим за временното примирие след края на настоящата кампания 😉
ще дойде ден, когато ще приберем знамената, ще сложим тупаните в килера, а свирките забравени в някой джоб щастливо ще ни напомнят какво сме постигнали. ще дойде ден, когато просто ще се разхождаме на жълтите павета, с децата си. и учтиво ще си кимаме с полицаите. до тогава ще бъдем там на протестите, всеки ден. докато този ден настъпи