След 5 напълно безалкохолни години, този уикенд пих алкохол. Не се хваля, нито се оплаквам 😀 просто реших да споделя. За мен това е новина, за голяма част от хората, които ме познават, също.

Не беше планирано, стана спонтанно. Може би заради комбинацията от хора, които обичам и място, където се чувствам истински свободна и у дома. Може би защото за първи път от години си празнувах рождения ден. Беше странно, но по хубавия начин. И съвсем очаквано, главата ми се завъртя още от първите глътки мента със спрайт 🙂

Много пъти съм си говорила с хора, които като мен са приключили успешно лечението на хепатит С и изпитват чувство за вина всеки път, когато си позволят някакъв алкохол. Въпреки че вече не им е забранен. При мен вина нямаше. Нито пък имаше желание да си наваксам „пропуснатите“ безалкохолни години 🙂 Имаше чудесното усещане за свобода.

Поздрав с песента на това лято, поне за мен 😉