1. Щом са толкова популярни, все трябва да има защо.
2. Подредено стои, някак. И се чете лесно.
3. Е, в повечето случаи текстът не ти казва нищо… но значи и лесно се пише.
4. Ето, вече стигнахте до номер 4, а не сте научили нещо ново.
5. Освен това създава измамно усещане за рационална и подредена мисъл.
6. А всъщност мисъл може и да няма, а някой доста да се е мъчил да докара бройката до 10.
7. Като пише безсмислени точки, подобни на горната. И на тази.
8. Но ако нещо е възхитително, то е фактът, че продължавате да четете!
9. Ето, току-що загубихте 3 минути от живота си, при това напълно доброволно.
10. И за да не е съвсем безумен този пост – един прост съвет: пишете както си искате – в точки, подточки, блок-текст или поезия. Но пишете неща, които и вие бихте прочели.
Понякога тази форма може да се използва и за нещо смислено – хем смисленият текст пародира формата и е забавно, хем научаваш нещо, и то по приятен начин. Аз съм се опитала да го направя в една публикация в блога си със заглавие “7 мита за правилото за пълния и краткия член”.
разбира се, че може 🙂 шегувам се по-скоро с неизчерпаемите съвети относно блогване, на които попадам в последно време 😉
А ние какво да кажем по въпроса? 🙂
е, поне 10 отговора очаквам от вас 😛