Прекрасна е. С малките улички, дворците, катедралите, стъклописите, статуите, запотените стъкла на заведенията, вкусната кухня и още по-вкусната бира.

Не можах да се откъсна обаче от усещането, че в съвременното изкуство по улиците има някаква обща тема, нещо, което модерните творци съзнателно или не дотам разказват за града.

Вижте някои от тях.

Статуята на Кафка, яздещ мъж без глава. (тази снимка е от тук, останалите са мои)

Сглобяващата се глава.

Обърнатият кон, язден наобратно.

Пикаещите мъже пред музея на Кафка.

Раждащата жена

Пълзящите бебета по Телевизионната кула.

Ако се опитате да съберете темите на всички в едно, остава усещането, че Прага сякаш се готви да роди нещо. Някоя велика идея узрява в главите на хората и чака момента, в който да се появи на света.

Подозирам, ще си струва да се види 🙂