Не помня къде си оставих очите,

откакто не съм те виждала.

Не помня кога беше това.

Помня само улици, сгради и думи,

и казаните, и премълчаните,

стаята със прозорец – тераса,

свита в звука на камбаните

в 5, когато светът е напът да се свърши

от толкова много оргазми.

Сигурно там съм оставила

очите, които сега не ми трябват.

Защо са ми, ако не мога

да те видя докосна опитам

с всички познати сетива на човечеството

и с новите, изобретени от нас

за онези няколко вечери.

Среща ли беше или сблъсък със “iceberg”?

(И кой въобще си кръщава бранда така?)

Титанична среща, като на кино.

След нея в сценария следва потъване

и (страхувам се да го кажа)

не се очаква да има оцелели.