Да видя Япония беше стара мечта. Горе-долу от времето, когато в университета трябваше да напиша една курсова работа за това как са се справили след Втората световна война, и някак покрай материалите за темата успях да прочета и няколко книги за народопсихологията им, изровени от домашната библиотека. „Вишнево клонче“ на Всеволод Овчинников, въпреки времето, в което е писана и неизбежните за тогава политически послания, ми влезе сериозно под кожата. В по-късен момент прочетох и „Нещо като автобиография или потта на жабата“ на Акира Куросава и вече ми беше ясно, че някой ден ще отида да видя това толкова интересно в различността си място.

Случи ми се. Май още „смилам“ преживяванията. Ето няколко неща, които ми се сториха любопитни. Не защото са нещо извънредно или грандиозно, просто са чужди на това, което аз съм свикнала да виждам в ежедневието си или при така комфортните пътувания из Европа.

по улиците

кабелите

Кабелите са най-честата украса над улиците. Липсваха единствено по големите улици в Токио. Тези снимки са от Киото.

 

маските

Огромен процент от местните носят маски. Не толкова заради замърсен въздух (нивата на ФПЧ в големите градове рядко надвишават допустимото), колкото заради полените от цъфтящите дървета. Има нещо парадоксално в това над половината нация да е алергична към собствените си традиции, но е факт. Другата причина са гриповете и настинките и желанието както да предпазиш себе си, така и да не заразяваш другите. Има и още една причина, която вероятно се е появила впоследствие – част от японците се чувстват комфортно, скрити зад маска, която покрива половината им лице. Маските вече са и аксесоар – има избор между различни цветове и модели.

 

пушенето

По улиците е забранено да се пуши, освен на определените за това места. За сметка на това пък пушенето е позволено в почти всички заведения, а в хотелите има стаи за пушачи. Единственото обяснение, което поне аз намирам за тази парадоксална ситуация, е желанието им да опазят улиците чисти. Токио беше един от най-чистите градове, в които някога съм била. След цял ден скитане навън дори нямах прах по обувките.

шумът

Шумът по главните улици е невъобразим – не толкова със силата си, колкото с интензивността. Всичко в Япония мига, свети и говори – асансьорите, вратите, ескалаторите, светофарите. Някои чуруликат, други кукат, трети ви казват какво да направите или какво да не правите. Рекламните видеоекрани са със звук и явно никой не се притеснява, когато са общо три на площ от 15 кв.м. и излъчват различни неща.

опашките

Японците обичат реда. Най-нормалното нещо е да видите стройна опашка от чакащи хора на автобусна спирка, която се проточва по тротоара. Или няколко симетрични опашки на спирката на метрото, на обозначените места, където ще бъдат вратите, когато влакът спре.

боклукът

Разделното събиране е религия. Ако сутринта имате неблагоразумието да си вземете кафе за навън, по всяка вероятност ще си носите картонената чашка докато се приберете вечерта. Тук-там има поставени кофи за отпадъци, но те са с точно определно предназначение – за кенчета или пък за пластмасови бутилки.

в заведенията

витрините

Изглеждат така. Може да видите перфектно изпълнени всички ястия от менюто, направени от пластмаса.

маси?

В по-традиционните заведения посетителите се събуват на прага и сядат на пода, но останах с усещането, че това са предпочитани места повече за туристите, отколкото за местните. Без значение дали сядате в кафене или ресторант, първото нещо, което ще получите, е гореща мокра хавлиена кърпа за ръцете. В баровете е заменена от мокри кърпички за еднократна употреба. Ако носите чанта, ще ви дадат и плетен кош, в който да я поставите на земята.

тоалетните

Това си е предизвикателство. Свиква се, всъщност, а и на много места има и надписи на английски. Тоалетната чиния е като космически кораб. Можете да се измиете отпред, отзад, с по-силна или по-слаба струя, или да си пуснете звук на течаща вода, докато я ползвате. Само звук, без водата, за водата копчето е друго. А най-гениалното изобретение е, че седалката е затоплена.

бакшиш

Бакшиши не се оставят, за нищо и при никакви обстоятелства. Възможно е да ви гонят по улицата, за да ви върнат ресто от една йена (на стойност по-малко от стотинка).

храната

Токио е раят, ако искате да опитате различна кухня. Пробвахме корейска, виетнамска, тайландска, и разбира се – японска. Сушито далеч не е основното нещо, което японците ядат. Опитах набе (сварени в общ съд гъби, тофу, водорасли, зеленчуци и разни други неща, които обаче не се ядат като супа, а отделно от соса), окономияки (нещо като палачинки на плоча с морски дарове и месо, слюноотделям само като си ги спомня), и унаги (змиорка, приготвена в специален сос и сервирана върху ориз). Ядохме и сперма от кит – местен специалитет. На вкус е точно както звучи. И още продължавам да се чудя – как точно събират изходната суровина за ястието? Само си представете бедния тъжен кит, който плува в аквариума си и се надява някой най-после да поръча, по дяволите…

 

Бобът е нещо, което се ползва за правене на сладки. Шокиращо е, и е вкусно. Японците биха се шокирали по същия начин, ако видят как ние го готвим в солени яхнии.

в магазините

Трябва ви някаква технологична джаджа? Има си магазин. На площ от почти квадратен километър. На 8 етажа. И не е само техниката – разнообразието от всевъзможни стоки във всевъзможни вариации е зашеметяващо.

На почит е всичко, което е малко и сладко. Това е страната на Hello Kitty и анимационните герои.

 

Японците явно обожават да опаковат. Има си цели грамадни сектори в магазините, в които да закупите подаръчни хартии, опаковки, стикери, панделки… Закупените стоки също се опаковат на касата, поне в две-три торбички. А ако сте си взели кутия с бонбони, по всяка вероятност вътре ще има по-малка опаковка с по няколко бонбона, а в нея всеки бонбон ще е индивидуално опакован.

загубени в превода

Английският определено не е силната страна на повечето местни хора. Ако излезете от Токио става почти невъзможно да се справите, без да знаете японски – табелите на латиница са рядкост, както и хората, които могат разбираемо да ви дадат информация. Част от надписите пък са преведени по… забележителен начин.

  

безопасността

Това е тема, в която японците са изключително добри. Може би защото им се е наложило да станат такива. Системата от предупредителни знаци е направена по възможно най-дружелюбния начин, обикновено с малки и сладки герои. В метрото любезно ви напомнят да се държите здраво, защото при тръгване е възможно влакът да се наклони първо на едната страна, после на другата. В пристанищните градове надлежно са маркирани изходите при опасност от цунами.

На ъгъла на всяка сграда има пожарен кран. По по-старите улици, към които явно няма как да се направи такава система, пожарните кранове са заменени от кофи с вода до прага на всяка къща.

красотата

Без значение дали сте само в някой от големите градове или обикаляте, неизбежно ще ви се случи да попаднете на място, което ще ви зашемети с красотата си. Храмове, градини, архитектура, природа –  Япония е уникално място. Ако някога имате шанс, причинете си го. Аз определено бих го видяла отново.

 

 

 

---

Arigatou gozaimasu на Емма и Светльо, без които нямаше да разбера много, и на Don Maybin и Chisako Koko за това, че ме приеха в домовете си.