Вечер. Светлината играе по стотици, хиляди, милиони човешки лица. Сами, с приятели или със семейството – лицата са обърнати в една посока. Очакват дневната доза емоции.
Дори не се налага да ставаш от дивана. Просто натискаш копчето и избираш какво да бъде днес. Нещо разтоварващо и забавно, за да затрупа спомена от тежкия работен ден? Малко добре премерена драма, без да прекаляваме, най-много две-три сълзи? Хитовото риалити, което не изглежда особено риъл, ама пък е забавно да се посмееш малко на чужд гръб, нали? Някоя болезнено предсказуема любовна история? Или поредният сериал, който бръмчи като фон, докато режеш салатата за вечеря?
Няма значение, важното е да има емоция. Добре премерена, режисирана и напълно в твой контрол. Просто натискаш копчето на дистанционното и тя започва, спира или се променя. Телевизорът е винаги на твое разположение, когато имаш нужда от любов, съпреживяване, разтърсващ драматизъм, екшън или просто някоя интересна история от живота. Всичките са там, в светещото електронно “домашно огнище”. Ако искаш да си полезен – изпрати СМС на кратък номер. Ако искаш да си умен, пусни си някое състезание и отговаряй правилно на въпросите. Ако искаш да си обичан – превключи на сериал и се увери, че любовта винаги е трагична.
Нахрани се с емоции. С всичко онова, което ти липсва, което те вълнува, трогва, вдъхновява, радва, натъжава – няколко часа пред телевизора са достатъчни. Ако тръгнеш да го правиш в живия живот, онзи, който си минава неусетно и е по-добре да не мислим много за него – там вече става трудно. Там трябва да отделиш време, внимание, да действаш, да мислиш, да чувстваш. Там не си просто зрител, а участник. Там трябва да дадеш емоция. Там трябва да си ти. И вече няма дистанционно, с което да смениш канала или да изключиш телевизора.
Защото е истинско.