Твърде много говоря в последно време.
Твърде много думи, разменени с твърде много хора.
Харесва ми, по принцип, но и уморява. Трябва ми почивка. И тишина.
За да почна пак да чувам себе си.
Снимките са отпреди четири години, от една зима в Синеморец.
- Коментар
- Reblog
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
нещо се случи 
Все едно за мен е писано и за състоянието ми напоследък 🙂 Благодаря!
Неее,това звучи и изглежда тъжно 😦 Нали казват, че от много глава не боли:)
Здравейте Тошка!Радвам се ,че отново Ви намирам в тъмницата на интернет Аз не съм черногледа,само се опитвам да видя нещата реалистично. Все повече интернет ми изглежда хаотичен- думите се появяват и изчезват, както в поговорката „Всяко чудо за три дни“ И остават недоизказани , недообмислени важни теми. Бързината, препускането из информацията ще ни изиграят един ден лоша шега. Дано не съм права! А Вашият текст е толкова топъл и откровен… До скоро!