Може би се чудите какво ли толкова има да се види, когато става въпрос за радио? Е, има. Стига да сте любопитни или темата да ви е интересна. Няма да крия, че лично аз съм дълбоко и необратимо пристрастна по въпроса 🙂 Първо, защото съм завършила Факултета по журналистика и познавам част от хората, които стоят зад тази инициатива – знам какви усилия и ентусиазъм са вложили, за да се случи този проект.
И второ, защото в крехките ми студентски години някой съвсем неблагоразумно ме остави да се подвизавам в ефира на университетското радио „Алма Матер“. Понякога ми се иска да мога да чуя някой стар запис от предаването, което правех тогава – казваше се „Рога и копита“, тормозеше слушателите цели 4 часа всяка събота сутрин, а сред гостите, които си канех, завинаги ще помня един щраусовъд, една жена, която работеше като гримьор в погребална агенция, и един специалист по проблемите със съня, като точно за неговото гостуване се успах… Така или иначе, реших, че искам да се занимавам с други неща, но това радио и особено хората в него винаги ще ми бъдат важни.
И след лирическото отклонение – малко смислена информация 🙂
Музеят на радиото ще отвори врати тази неделя, 25 ноември във Факултета по журналистика. Експозицията е събирана повече от 14 години с дарения на граждани и учреждения и е реализирана мечта на Захари Миленков, уредник на музея, и проф. Веселин Димитров – дългогодишен преподавател и Декан на Факултета.
В музея могат да се видят уникални снимки, звукозаписи и документи за историята и развитието на радиото в България, радиоприемници на повече от 100 години, микрофони, магнетофони, лампи. Сред експонатите има уникални находки, които няма как да видите другаде – два от първите микрофони на „Родно радио“, направени от мрамор и тежащи по няколко килограма; единственият в България четирипистов студиен магнитофон „Щудер“, на който са правени записи на най-известните ни естрадни певци от 70-е години; единствената многопътна живачна изправителна радиолампа, която е работила от 1936 година в създаденото тогава радио „Стара Загора”. Музеят разполага и с напълно оборудвано аналогово студио.
Официалното откриване на Музея на радиото е на 25 ноември, неделя, от 14 часа във Факултета по журналистика и масова комуникация на Московска 49.
Можете да го посетите вторник, четвъртък и събота от 10:00 до 14:00 и сряда и петък от 14:00 до 18:00.
нещо се случи 
„25 ноември, неделя“ би трябвало да е в последното изречение 🙂
Да попитам, най-небрежно и нахално 😉 тъй като мисля, че няма да успея да отида на откриването, дали не бихте се съгласили да напишете нещо по въпроса за „Словеса“ – http://www.slovesa.net – статия или репортаж, тъй като такъв музей е наистина нещо много хубаво и интересно и бих се радвала, като главен редактор на изданието, да го популяризираме.
Здравейте 🙂
Благодаря за предложението, но за съжаление ще трябва да откажа. Не обичам да обещавам неща, които не съм сигурна дали ще успея да свърша 🙂 Ако желаете, бихте могли да използвате този текст под условията на Creative Commons. А друг вариант е (ако наистина не успеете да дойдете на самото откриване) да ви изпратя координатите на хората, които се занимават с музея, и да се видите с тях по-късно, за да ви разкажат някоя интересна история за радиото. Те знаят много такива:) Ако искате, пишете ми на мейл и ще ви пратя координати.
Поздрави и хубав ден!
Според мен един истински музей на радиото би представлявал сайт с архив с най-интересните предаванияна на радиото, все пак сме 21-ви век. На този сайт може да има и снимки и видео.
Харесва ми идеята,дано да има още много такива.
Е много готино. Музей на радиото. Това е уникална хрумка наистина. Браво Тошка.
Поздравления за идеята и за реализацията! За мен самата експозиция на музея съдържа акцент върху радиото не толкова като медия, а като техническо постижение и показва нивото на инженерните решения в тази област. Уверявам, че в такива „стари техники“ може да се открият блестящи с оригиналност или простота ефикасни технически решения, от които може да се учи (на методика на проектирането, например) и сегашното инженерно поколение, стига да не е заслепено напълно от чипове, процесори и прочее също така оригинални и високи технологични решения, но от съвременността. Имам и едно голямо безпокойство – еколози, природозащитници и нормативни актове ни убеждават, че старите електроуреди представляват опасност и трябва да се събират за рециклиране или унищожаване. В тази кампания, подхранвана дори и от самото радио (като медия), не се прави никаква разлика и не се обяснява ни най-малко, че може да има излезли от употреба радиоапарати и други техники със стойност – музейна, културна, познавателна. Грози ни успехът на тези кампании за предаване на стари техники да унищожи голяма част от едно богатство. Сещам се за една повест от Йордан Радичков („Привързаният балон“), в която селяните, търсейки изгубена коза, попадат в пещерата на уникални старинни ръкописи. За тях обаче находката не била ръкописи, а кожи и те си направили цървули, за да не ходят боси. Далкалът, горкият, като ги видял какво са направили им рекъл нещо от рода на „Боси бяхте, направихте си цървули и пак боси останахте!“. Дай Боже да не стане същото и със старите радиоапарати!
Случката с козата и ръкописите всъщност е истинска история. Точно така са намерени библейските ръкописи в Кумран, само дето арабският козар не е успял да си направи цървули, защото пергаментите били твърде стари и се разпадали, когато се опитал да ги привърже.