култура

Вече си имаме Музей на радиото

Може би се чудите какво ли толкова има да се види, когато става въпрос за радио? Е, има. Стига да сте любопитни или темата да ви е интересна. Няма да крия, че лично аз съм дълбоко и необратимо пристрастна по въпроса 🙂 Първо, защото съм завършила Факултета по журналистика и познавам част от хората, които стоят зад тази инициатива – знам какви усилия и ентусиазъм са вложили, за да се случи този проект.

И второ, защото в крехките ми студентски години някой съвсем неблагоразумно ме остави да се подвизавам в ефира на университетското радио „Алма Матер“. Понякога ми се иска да мога да чуя някой стар запис от предаването, което правех тогава – казваше се „Рога и копита“, тормозеше слушателите цели 4 часа всяка събота сутрин, а сред гостите, които си канех, завинаги ще помня един щраусовъд, една жена, която работеше като гримьор в погребална агенция, и един специалист по проблемите със съня, като точно за неговото гостуване се успах… Така или иначе, реших, че искам да се занимавам с други неща, но това радио и особено хората в него винаги ще ми бъдат важни.

И след лирическото отклонение – малко смислена информация 🙂

Музеят на радиото ще отвори врати тази неделя, 25 ноември във Факултета по журналистика. Експозицията е събирана повече от 14 години с дарения на граждани и учреждения и е реализирана мечта на Захари Миленков, уредник на музея, и проф. Веселин Димитров – дългогодишен преподавател и Декан на Факултета.

В музея могат да се видят уникални снимки, звукозаписи и документи за историята и развитието на радиото в България, радиоприемници на повече от 100 години, микрофони, магнетофони, лампи. Сред експонатите има уникални находки, които няма как да видите другаде – два от първите микрофони на „Родно радио“, направени от мрамор и тежащи по няколко килограма; единственият в България четирипистов студиен магнитофон „Щудер“, на който са правени записи на най-известните ни естрадни певци от 70-е години; единствената многопътна живачна изправителна радиолампа, която е работила от 1936 година в създаденото тогава радио „Стара Загора”. Музеят разполага и с напълно оборудвано аналогово студио.

Официалното откриване на Музея на радиото е на 25 ноември, неделя, от 14 часа във Факултета по журналистика и масова комуникация на Московска 49.

Можете да го посетите вторник, четвъртък и събота от 10:00 до 14:00 и сряда и петък от 14:00 до 18:00.

Advertisements

7 thoughts on “Вече си имаме Музей на радиото

  1. „25 ноември, неделя“ би трябвало да е в последното изречение 🙂
    Да попитам, най-небрежно и нахално 😉 тъй като мисля, че няма да успея да отида на откриването, дали не бихте се съгласили да напишете нещо по въпроса за „Словеса“ – http://www.slovesa.net – статия или репортаж, тъй като такъв музей е наистина нещо много хубаво и интересно и бих се радвала, като главен редактор на изданието, да го популяризираме.

    • Здравейте 🙂
      Благодаря за предложението, но за съжаление ще трябва да откажа. Не обичам да обещавам неща, които не съм сигурна дали ще успея да свърша 🙂 Ако желаете, бихте могли да използвате този текст под условията на Creative Commons. А друг вариант е (ако наистина не успеете да дойдете на самото откриване) да ви изпратя координатите на хората, които се занимават с музея, и да се видите с тях по-късно, за да ви разкажат някоя интересна история за радиото. Те знаят много такива:) Ако искате, пишете ми на мейл и ще ви пратя координати.
      Поздрави и хубав ден!

  2. Според мен един истински музей на радиото би представлявал сайт с архив с най-интересните предаванияна на радиото, все пак сме 21-ви век. На този сайт може да има и снимки и видео.

  3. Поздравления за идеята и за реализацията! За мен самата експозиция на музея съдържа акцент върху радиото не толкова като медия, а като техническо постижение и показва нивото на инженерните решения в тази област. Уверявам, че в такива „стари техники“ може да се открият блестящи с оригиналност или простота ефикасни технически решения, от които може да се учи (на методика на проектирането, например) и сегашното инженерно поколение, стига да не е заслепено напълно от чипове, процесори и прочее също така оригинални и високи технологични решения, но от съвременността. Имам и едно голямо безпокойство – еколози, природозащитници и нормативни актове ни убеждават, че старите електроуреди представляват опасност и трябва да се събират за рециклиране или унищожаване. В тази кампания, подхранвана дори и от самото радио (като медия), не се прави никаква разлика и не се обяснява ни най-малко, че може да има излезли от употреба радиоапарати и други техники със стойност – музейна, културна, познавателна. Грози ни успехът на тези кампании за предаване на стари техники да унищожи голяма част от едно богатство. Сещам се за една повест от Йордан Радичков („Привързаният балон“), в която селяните, търсейки изгубена коза, попадат в пещерата на уникални старинни ръкописи. За тях обаче находката не била ръкописи, а кожи и те си направили цървули, за да не ходят боси. Далкалът, горкият, като ги видял какво са направили им рекъл нещо от рода на „Боси бяхте, направихте си цървули и пак боси останахте!“. Дай Боже да не стане същото и със старите радиоапарати!

  4. Случката с козата и ръкописите всъщност е истинска история. Точно така са намерени библейските ръкописи в Кумран, само дето арабският козар не е успял да си направи цървули, защото пергаментите били твърде стари и се разпадали, когато се опитал да ги привърже.

коментирай

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s