… a тя се казва Мадлен Перу (Madeleine Peyroux). Родена в Щатите, отраснала в семейство на хипита и в пътувания между Америка и Париж. Когато е на 15, започва да пее в група на улични музиканти в Латинския квартал в Париж. През 1996 г. издава първия си албум – Dreamland, последван от още четири, последният от които излиза миналата година – Standing on the Rooftop.

Ако сте от хората, които сериозно слушат джаз и разбират тази музика, едва ли за първи път чувате името й. Е, за мен тя си беше откритие 🙂 Чудесно откритие, с което не мога да се разделя вече няколко седмици.

Една събота бях решила да тествам издържливостта си с „Есен в Ню Йорк“. Не бях го гледала до тогава, вероятно поради подозрителността, която изпитвам към романтичните филми (твърде често са си пълна загуба на време) и поради  напълно неаргументираната, но изключително силна антипатия, която имам към Ричард Гиър. Както и да е. Изгледах филма (става) и понеже съм малко сбъркана на тема филмова музика, едно от парчетата в саундтрака ми влезе сериозно в главата. Порових се и за секунди (да са живи и здрави мобилните приложения за разпознаване на музика) открих тази песен – оригиналът е на Били Холидей, това е изпълнението на Мадлен Перу:

Дали ще ви хареса си е ваша работа 🙂 Аз полудях по тази песен – заради музиката, текста, настроението, всичко. И, съвсем логично, преслушах всичко нейно, до което успях да се добера. Ако ви се струва интересно, имате избор между пет нейни албума – препоръчвам ви единствено ако ще ги слушате всичките, да го направите по реда на излизането им. Усеща се развитието в стила й. Аз лично май предпочитам първите три – Dreamland, Careless Love и Half The Perfect World.

Има и една любопитна история покрай кариерата на Мадлен Перу. През 2005 година, малко след излизането на Careless Love – когато албумът е на път да влезе в топ 10 на най-продаваните заглавия на Острова, певицата мистериозно изчезва. Ужасена от липсата й (и от провалящата се рекламна кампания) звукозаписната компания дори наема частен детектив, за да я открие. След няколко дни я намират в Ню Йорк, само за да им каже да се разкарат, да я оставят на мира и да не я занимават повече с промоцията на албума. Заради тази случка (и заради друг инцидент в миналото й – след първия си албум внезапно заминава за Париж, където свири и пее по улиците някакви си 7 години), Мадлен Перу си спечелва популярността на артист, който цени повече музиката, отколкото славата.