… бързам да те успокоя – ще дойде.
Личният ти, персонален апокалипсис те очаква. Някъде в далечното или пък близко бъдеще, но ще се случи. Гарантирано. Докато кротко си спиш в леглото или пресичаш улицата, светът ти, твоят свят, единственият, който имаш, ще изчезне. Без прехвърчащи астероиди, изригващи вулкани или потопи. Без да предизвика масови вълнения и паника. Просто ще се случи.
И ако искаш, можеш да се подготвиш. Правенето на скривалища и запасяването с вода не вършат работа в случая. (Макар мнозина да се опитват да се скрият в мисленето за друго или да се запасят с теории за отвъден живот. Ако това им помага – добре. Изборът си е техен).
Можеш да се подготвиш тук и сега за личния си, персонален апокалипсис. Рецептата е универсална и много, много проста. Живей.
Живей силно, истински, отдадено. Дишай. Обичай. Прави нещата, които обичаш да правиш. Цени нещата, които имаш. Цени времето си. Цени хората около себе си. Показвай им го. Бъди благодарен. Прощавай. Обичай някого. Обичай себе си. Обичай живота си. Направи го такъв, какъвто искаш да бъде. Опитай се да бъдеш щастлив.
Краят на света не е важен. Той ще се случи – на теб, на мен, на всяко живо същество, рано или късно. Важно е само какво правиш с живота си. Докато го имаш. Само него имаш.
Звучи познато, нали? Чел си го някъде. Цитати на известни личности, цитати на неизвестни личности, анонимни цитати, картинки с цитати, цитати без картинки. Милиони хора, които казват едно и също, някои по-красиво, други по-клиширано – но всички говорят за едно и също. И ти го знаеш. Дори и без да си го чел. Защото е в теб. Защото си човек.
Когато се събудиш на 22 декември и отвориш очи за света, който си продължава по своя календар, не по този на маите, помисли малко за това. Помисли за това, че си жив. После се опитай да не го забравяш.
нещо се случи 
Драга г-жо Иванова, все още няма коментари. Вие сте сама в интернет- там, където е пълно с хора.Текстът Ви ми харесва.Имате моята подкрепа! Приятно ми е да се запознаем- казвам се Красимира Данкова,Любиша е псевдоним.Моята съдба е като Вашата- поместих скромен текст-няма коментари В царството на информацията мислите и чувствата ми остават без отзвук.Аз почти отчаяно чакам съмишленици на своите идеи.Струва ми се , че в интернет изчезвам,още по-крайна мисъл- интернет твори хаос и подхранва егоизъм. Хаос и егоизъм-това е началото на края на света. И все по-малко личности, и все повече безразличие и пълна липса на сътрудничество… Светът е превзет от самотата, глобална космическа самота. Така виждам съвременния апокалипсис, бавен и мъчителен. Ще се радвам, ако ми пишете на адрес krasi_dankova@abv.bgС Вас съм! Здраве и успех!
Здравейте 🙂 Благодаря за коментара, само исках да кажа, че никак не се чувствам сама 🙂 Понякога хората просто не искат да пишат коментари, или пък не виждат смисъл да добавят нещо към казаното – това си е техен избор. Дори и без коментари, думите винаги имат отзвук 🙂 Хубав ден!
Благодаря за вниманието, Тошка! Ще се радвам, ако си пишем.Успех!
Здравейте! Понеже самата аз имам блог и понеже зная колко са ми ценни коментарите, искам да ви кажа, че моя приятелка ми прати тази ваша публикация и каза, че е нещо специално и много прекрасно й е въздействало! Поздравявам ви от мое и от нейно име. Нека новото начало е белязано с добро!
С поздрав,
Мила
Благодаря, Мила 🙂
Здравейте Мила! Пишете ми кой е Вашия блог. Когато имам време ще го погледна.Успех!
Има много хора сами, дано не са самотни ,за мен това са две различни неща , второто е много страшно , на никой не го пожелавам.Преодолях самотата и сега живея за мига . Вярвам чена 22 декември ще се събудя здрава , за да продължа да се наслаждавам на това , което ми предстои! Трябва да вярваме, нали така и лично аз ще запомня написаното от Тошка!
Драги приятели,здравейте! За нас, пишещите, е важно да бъдем прочетени- иначе няма никакъв смисъл. Обръщам се към всички вас с молба- надникнете в моя блог,ако имате свободно време и ако желаете. Текстът ми е обемист, защото това е цяла книжка- художествено произведение. Вложих в него цялата си душа, сърце, тревоги, мисли, идеи. Мечтая си за коментари,истина е ,че се чувствам самотна в бърканицата на интернет. Моля, подайте ми ръка… До скоро! bestsellerworld.wordpress.com