Преди около месец, докато търсех нещо в интернет, попаднах на ревю за едно театрално представление. Казваше се Blasted, а авторът беше Sarah Kane. Няколкото реда, които прочетох, ми бяха достатъчни – за отрицателно време успях да открия всички нейни пиеси на английски и да ги запазя за момента, в който ще ми се чете нещо подобно.

И преди броени дни отворих Blasted и я прочетох за няколко часа. За два дни изгълтах „Phaedra’s Love”, “Cleansed”, “Crave”и “4.48 Psychosis”- всичко, което някога е писала. Открих и един късометражен филм, чийто сценарий е неин – Skin.

Отдавна не се бях зарибявала толкова силно по автор. Особено пък автор на пиеси. Сара Кейн е брутална – това беше първата ми асоциация, когато приключих Blasted. Брутален текст. Циничен, агресивен, описващ насилие, изкупителна любов, изнасилване, канибализъм…

Опитвах се да си обясня кое ми харесва толкова във всичките й текстове – и може би е това, че винаги успява да те докара почти до ръба, до границата на търпимост и приемане. Да те провокира. Да те шамароса. Да те обърне отвътре навън, говорейки за секс, насилие, отчаяние, любов, болка, смърт.

copyright: http://www.bloomsbury.com

Родена е на 3 февруари 1971 в Англия. Първата си пиеса (Blasted) написва на 23 години, а  поставянето й в Royal Court Theatre предизвиква истински театрален скандал.  Заради тази постановка е наречена „сърдитото дете” на английския театър. Предричат й блестяща кариера, следващите й пиеси се играят из цяла Европа и Америка. Поставяна е два пъти и в България – „Копнеж” (Crave) през 2001 в НАТФИЗ и „Психоза 4.48” (4.48 Psychosis) през 2005 в Сфумато.

Творческата й кариера обаче е кратка. На 20 февруари 1999, малко след като е навършила 28 години, Сара Кейн се самоубива в болницата, където се е лекувала от клинична депресия. В тази светлина е почти кошмарно колко автобиографично звучи последната й пиеса – 4.48 Psychosis, приличаща повече на поезия, отколкото на драматургичен текст.

Вероятно вече е станало ясно колко съм потънала в темата… без ни най-малко да ми се излиза от нея. За да бъде филмът пълен, се оказа, че тези дни излиза и сборник със събраните пиеси на Сара Кейн на български. Книгата е от издателство „Алтера”, в превод на Владимир Левчев. Ще се купува при първа възможност.

А в пристъп на лудост реших, че не ми е достатъчно само да чета пиесите, искам и да ги видя на сцена. Затова на 2 април ще летя до Лондон, за да гледам 4.48 Psychosis в The London Theatre. Това ще е най-скъпият театър в живота ми… но в крайна сметка – наистина искам да го направя 🙂

**********************************************************************************

Ако ви е станало интересно, можете да разгледате малко линкове за нея: в wikipedia, в in-yer-face-theatre, тук е късометражният филм Skin и малко инфо за двете постановки в България.