Харесвам старите часовници. Има нещо крехко в тях, съвсем по човешки. Имат нужда от грижа и внимание. Имат нужда да бъдат поддържани. Ако ги забравиш, се превръщат просто във вещ без цел и смисъл.

Същото е и с блога. За да има смисъл, някой трябва да му отделя време, да мисли за него, да го поддържа. Точно преди година написах първия си пост тук. Не знам дали за една година блогът е станал повече или по-малко успешен. Няма и голямо значение. Важно е времето, което съм му отделила; нещата, които съм споделяла тук; хората, с които съм говорила.

Защото блогът е начин да си говорим, нали? Макар и понякога да изглежда така монологичен.

Беше ми уютно тук през изминалата година. И все още е така. Не само, но до голяма степен – заради вас. Благодаря.