Преди известно време писах за един случай в Александровска болница, заради който подадох жалба в Медицински одит. Получих отговор тези дни – доста бързо, в интерес на истината, около 10 дни след подаване на жалбата.

Накратко: (цитирам) „Проф. Петрова отказва да ви хоспитализира, тъй като не сте спазила установения ред за прием в отделението и не фигурирате в листата на чакащите“

С няколко допълнения – проф. Чернев в момента е на граждански договор и не е оторизиран да подписва документи (което се случи); приемът се планира, а аз е трябвало задължително да посетя приемно-консултативен кабинет. Следва да посетя кабинета с ново направление, за да бъда планирана за прием.

Отговорът не ме изненадва, не съм очаквала нещо много по-различно. Има няколко неща, които медицински одит няма как да установи:

1. При всяко едно от четирите ми постъпвания в Александровска болница съм минавала през приемно-консултативен кабинет. НО всеки път преди това съм се виждала с лекуващия си лекар, който ми подписва направлението, пише на една бележка за какво и за колко дни ще влизам в болница и ме праща да ме приемат. Този път направих абсолютно същото и след 4 години разбирам, че процедурата всъщност е друга.

2. Няма как да знам дали проф. Чернев има или няма право да подписва каквото и да е. Честно казано, това не ме и интересува. Нямам особени претенции кой лекар ще ме лекува, интересува ме единствено да си върши работата.

3. Проф. Петрова не отказа да ме приеме „защото не съм спазила установения ред за прием“. Освен ако в така краткото „НЕ“ от нейна страна не се е съдържал някакъв скрит, дълбок смисъл, който простата ми пациентска душа не може да достигне. (Почти като в балета – лекарят мърда кутрето на лявата ръка и пациентът разбира, че трябва да отиде в съседната сграда, източно крило, етаж 4, да почука три пъти на кабинет 12, между 7 и 18 часа в нечетни дни, да намери жената с изрусена коса и без да поглежда назад, да си тръгне).

Бих приела, че е така, ако примерно ми беше изкрещяла да отивам в приемно-консултативен кабинет, а да не я занимавам с глупости, защото такава е процедурата. Това бих приела, по пациентски, и бих отишла в кабинета. Не че е редно лекар да крещи на пациент, но и това е от нещата, които медицински одит едва ли има как да разследва.

Както и да е. Не смятам подаването на жалбата за излишно. Не е излишно лекарите да разбират, че имат насреща си живи същества, които реагират на действията им. Няма как един проблем да бъде решен, ако за него се мълчи. И ако достатъчно хора не си мълчат, рано или късно промяна ще има.

А иначе, аз вече съм планирана за хоспитализация. В друга болница.