Срещаш се с нея всеки ден – на улицата, на работа, в училищата, в болниците, в автобуса, с който пътуваш сутрин, в магазинчето на ъгъла, от което си вземаш кафе, виждаш я в репортажи и предавания по телевизията, четеш за нея във вестниците, откриваш я в интернет публикации, форуми, блогове, коментари…
Тя е навсякъде. И никой не е застрахован. Никой, дори и ти.
Най-опасната болест. Дискриминацията. Способна да разяде човешкия живот, да го оглозга до кокал, докато човека се превърне в сянка… Дискриминацията може да бъде смъртна присъда, много по-страшна от най-страшното заболяване.
Защото да си различен, по какъвто и да било признак, означава да си лош. Различен, затова опасен, вреден и заслужаващ наказание. А различни всъщност сме… всички…
„Родилки със СПИН и сифилис сеят зарази“ е заглавието на статия във вестник „Монитор“ от 7 октомври 2013. Виждали сте и други подобни заглавия. Останалата част от статията е на същото ниво. Дискриминираща, обвиняваща, разделяща, маргинализираща, подвеждаща, стигматизираща.
Да, не е особена изненада. Да, знам кой е вестникът. Знам и на кого е вестникът.
Но това, че нещо се случва непрекъснато, не го прави нормално. Точка.
Можете да видите жалбата по повод статията, подадена от сдружение за борба с хепатита „Хепактив“. Има подадено възражение и от фондация „Надежда срещу СПИН“.
Какво ще постигнат, ли? Ще покажат, че все пак има хора, на които им пука…
Съгласна съм, но някак си ми се иска да предприемем нещо, някакви конкретни стъпки. Жалбата е добра идея, но е само началото на един дълъг процес. А той почва с 1. възпитаваме децата си в толерантност. 2. опитваме се да не слагаме етиките, или поне да помислим преди това. 3….
разбира се, че е процес – и всички имаме роля в него 😉