Срещаш се с нея всеки ден – на улицата, на работа, в училищата, в болниците, в автобуса, с който пътуваш сутрин, в магазинчето на ъгъла, от което си вземаш кафе, виждаш я в репортажи и предавания по телевизията, четеш за нея във вестниците, откриваш я в интернет публикации, форуми, блогове, коментари…

Тя е навсякъде. И никой не е застрахован. Никой, дори и ти.

Най-опасната болест. Дискриминацията. Способна да разяде човешкия живот, да го оглозга до кокал, докато човека се превърне в сянка… Дискриминацията може да бъде смъртна присъда, много по-страшна от най-страшното заболяване.

Защото да си различен, по какъвто и да било признак, означава да си лош. Различен, затова опасен, вреден и заслужаващ наказание. А различни всъщност сме… всички…

„Родилки със СПИН и сифилис сеят зарази“ е заглавието на статия във вестник „Монитор“ от 7 октомври 2013. Виждали сте и други подобни заглавия. Останалата част от статията е на същото ниво. Дискриминираща, обвиняваща, разделяща, маргинализираща, подвеждаща, стигматизираща.

Да, не е особена изненада. Да, знам кой е вестникът. Знам и на кого е вестникът.

Но това, че нещо се случва непрекъснато, не го прави нормално. Точка.

Можете да видите жалбата по повод статията, подадена от сдружение за борба с хепатита „Хепактив“. Има подадено възражение и от фондация „Надежда срещу СПИН“.

Какво ще постигнат, ли? Ще покажат, че все пак има хора, на които им пука…