протестирай колкото си искаш, недоволствай, бъди несъгласен, подавай жалби, използвай всички инструменти на гражданското общество, за да изразиш позицията си – ние ще си правим каквото си искаме.
Това е общото послание, което кабинетът Орешарски изпраща ежедневно. От светлата дата 14 юни, когато Делян Пеевски беше избран за шеф на ДАНС, до днес, петък 113, поредният ден на протести срещу правителството.
Ще изтеглим 1 млрд. заем, защото така сме решили. Финансистите могат да си говорят до утре, че подобна стъпка е икономически необоснована и вредна – ние ще си правим каквото си искаме.
Естествено, че ще върнем и пушенето в заведенията. На кого му пука за здравето на хората – интересите на ресторантьорите са по-важни. Мнението си по темата вече съм споделяла. В конкретния случай за мен това не е опит да се дръпне общественото внимание към една гореща тема, за да се прикрие друга – това е просто поредното действие в услуга на нечие лоби. И то ще мине, както всичко друго до сега. С все същото послание – ние ще си правим каквото си поискаме.
А дали пък да не върнем и купонната система? Да излезем от Европейския съюз? Да въведем визов режим? Или директно да затворим границите? Звучи ви смешно, ли? Всичко може да се очаква от правителство, което действа единствено в нечии икономически интереси. Не търсете разбиране, смисъл или морал. А ако на суверена не му харесва…
Те си правят каквото искат,а ние си търпим.Къде изчезнаха хората от пл.Независимост?След августовската отпуска.останахме 200-300 души,които всяка вечер сме там.Няма ги младите,на които ние по-възрастните се радвахме,че благодарение на тяхната нетърпимост към отвратителните неща,които стават у нас,благодарение на тяхното постоянство ще успеем да променим нещата.Къде са те сега?Малко са младите на площада.Много бързо се отказаха.Е,какво да правим?Ние пак ще сме там,а спящите ако се събудят,да се престрашят и да ни подкрепят.
Студено е вечер, стъмнява се по-рано. Децата трябва да се прибират от училище, вечерята да се сготви, телевизорът да се включи… Студено е вечер, вече. Есен е. И сред тези дребни, по еснафски очарователни задачки на новия сезон забравяме. Паметта е лукс, все пак.