Кризата с бежанците отдавна не е новина, поне не в медийния смисъл на думата. Но за съжаление е все така актуална. Последният доклад на ООН по темата повтаря нещо, което всички знаем – нямаме организацията и ресурса да се справим адекватно с това. И според мен – нямаме и желанието. Не само на институционално ниво, а най-вече на индивидуално, на чисто човешко. Мисли се не как да се помогне, а как да се избегне проблема, да се пренасочи, да се прехвърли на друг, да се затворят граници, да се затворят бежанците, да ги превърнем от бежанци във врагове… Защото е много по-лесно да се справиш с враг, отколкото с човек, който има нужда от помощта ти.

За щастие има и изключения. За много от тях сте чували, може би дори сте се включили в някоя от благотворителните акции за събиране на помощи. Няма как да го знам със сигурност, но имам усещането, че успяваме да излезем от подобни кризи именно заради инициативата на отделни хора, заради доброволците, а не заради адекватна държавна политика. Надявам се всичко, което тези хора правят, някой ден да се появи на светло – не толкова заради тях самите, те нямат нужда от това, по-скоро заради надеждата, която носят в себе си. Много неща ни липсват на нас, българите, но най-пагубно е това, че ни липсва надежда.

Ще ви споделя за една инициатива, която ще се случи съвсем скоро. Тя не е свързана с набиране на помощи или с подобряване на битовите условия за живот на бежанците – не защото условията в лагерите са станали нормални, а защото в бежанските лагери има хора, и тези хора имат нужда не само от хляб и топла вода.

От 15 януари до 2 февруари в София ще се проведе шестият фестивал на киното от Близкия изток и Северна Африка – Sofia MENAR Film Festival. Фестивалът се организира от сдружение „Позор“ с участието на „Форум за арабска култура“ и представя най-доброто от игралното, документално и късометражно кино на Близкия изток и Северна Африка. Тази година, по идея на групата „Хуманитарна помощ за бежанците в България“, вратите на фестивала ще бъдат отворени за всички бежанци, които искат да изгледат филм на родния си език.

Инициативата е малка, но изключително важна – храната ни е нужна, за да бъдем живи, но точно културата ни прави хора. Би било чудесно да се организират и прожекции в самите лагери, така със сигурност филмите ще достигнат до повече зрители, но още по-добре би било повече хора да могат да излязат от лагерите и да прекарат една вечер навън, в града, да се запознаят с някого, да се разходят, да изгледат един хубав филм… Понякога е нужно наистина малко, за да се почувстваш отново човек…

Можете да разгледате програмата на Sofia MENAR Film Festival, и тази година има доста интересни заглавия.

А тук можете да следите инициативите на „Хуманитарна помощ за бежанците в България“.