Има нещо иронично във факта, че от почти 10 години се занимавам с реклама, а така и не разбрах как импровизираният банер, който сложих преди няколко дни в „предай нататък“ се превърна в такъв вайръл 🙂

Конкретната страница в блога съществува от самото му създаване. Исках да имам място, където да споделям каузи, които са важни по някакъв начин за мен. През „предай нататък“ във времето е минало какво ли не – от кампании за кръводаряване до акции против насилието в училище. Периодично добавям по нещо и махам неактуалните каузи, а посещаемостта е била адекватна на общия трафик на блога.

След „Не купувам от Lafka“, вече пети пореден ден блогът се пръска по пикселите от посещения. Появиха се и публикации по темата в няколко сайта, дори доживях да се видя в контекста на „според авторите на идеята…“, където надлежно е обяснено какво точно съм имала предвид, без да съм си отваряла устата.

Но това не е толкова важно. Не съм първият човек, който не желае да ползва услугите на тандема Цветан Василев – Делян Пеевски, няма и да съм последният. От снощи във фейсбук вече има и група „Аз не купувам от Lafka“.

Важното е, че хората очевидно са жадни за всеки начин на протест, който открият. Да бойкотираш търговска марка не е нищо повече от друга форма на протест – срещу липсата на морал, монополизма, подмяната на ценности, корупцията, наглостта, беззаконието, срещу всичко онова, за което си говорим от 14 юни 2013 насам.

Да, отдавна беше. Но протестът продължава, във всяка възможна форма.

Беше политически, граждански, личен… беше на площада, по улиците, в университетите… вече е и на пазара.

А там сме много и боли повече.