Резултатът от два месеца на новата работа.

Има и други резултати, естествено. Но този ми е особено симпатичен. Означава десетки изписани и изрисувани страници, подчертавани идеи, задрасквани идеи, удивителни идеи, идеи с въпросителна, клиширани идеи, идеи, убити още преди да се родят и такива, които вече са видели бял свят.

Пиша с молив, откакто се помня. Особената мекота в графита, тихото плъзгане по листа и ситните прашинки, които се отронват встрани – няма как да се усетят с химикал. А и как тежко и болно звучи – химикал. Моливът е друго нещо. С него лесно се рисува.

И винаги първо на ръка. Да, отнема два пъти повече време да запишеш идеите на лист, а след това и на компютъра, но усещането е друго. Мониторът е като стена. Белият лист е жив под ръцете ти. И те очаква.