Винаги съм знаела, че най-добрият начин да опознаеш едно място е да поживееш там. Или поне да имаш местен човек, който да те „светне“ за нещата, оставащи скрити за обикновения турист (още веднъж благодаря, Румена 🙂 ). Забележителностите са си забележителни, но е съвсем различно изживяване да видиш и усетиш ежедневието на един град, да влезеш в ресторантите, в които сядат местните, и в клубовете, в които отиват след работа – места, където не всеки говори английски и ако не знаеш езика, е истинско предизвикателство да се оправиш сам.

Едната вечер от краткото пътуване до Барселона беше истински забележителна, поне за мен. Започна с промъкване по малките улички близо до центъра, в които едва ли човек би посмял да влезе сам – и с основание, оказа се, че клубът, към който сме тръгнали, се намира в квартала с жриците на любовта. Самият клуб беше малък, продълговат като тунел, и препълнен с хора.

Отивахме на фламенко вечер. В дъното на клуба бяха подредени столове в полукръг, на които стояха певицата, китаристът, жената, която щеше да танцува, и част от публиката. Всички останали бяха насядали на малкото маси, по земята, или стояха прави. В тъмното ниско помещение гласът на жената звучеше почти омагьосващо, до третата песен хората стояха неподвижно и мълчаливо, като хипнотизирани. След това танцьорката стана…

Няма да правя опит да го разкажа – няма да успея. Няма как и видеото да предаде емоцията на самото място, особено с това качество на картина и звук, но все пак ще ви го споделя. За мен беше едно от най-впечатляващите и вълнуващи неща, които съм виждала.