Текстът е публикуван в списание Мениджър, брой 191 от септември 2014 г.

Знаете ли кое е първото нещо, което правя сутрин? Преди още да съм отворила напълно очи и да съм станала от леглото?

Изключвам алармата на мобилния телефон, която ме буди в 6:30, и отделям няколко минути, за да проверя през него какво ново в мейла, фейсбук и личния ми блог. Едва тогава денят може да започне.

Не е нужно да сте толкова пристрастени като мен, за да сте си задавали поне веднъж въпроса: А как, по дяволите, сме живеели преди без смартфони? Независимо дали гледате на миналото с носталгия или с насмешка, фактите са тези – мобилните технологии влизат все по-настъпателно в живота ни. И няма изгледи нещата скоро да тръгнат в обратна посока.

Според проучване от края на миналата година в България над 1.5 млн. човека използват смартфон. До края на тази година се очаква броят им да стигне до 2 млн. Това са почти всички работещи хора в България в активна възраст. Тази статистика не е толкова изненадваща, предвид факта, че 46% от българите ползват интернет по средно 16 часа на седмица.

Според проучване на Google цифрите са дори по-големи – повече от 2 млн. човека в България са ползвали смартфони в края на миналата година. Мъжете са малко повече от жените, а близо 80% от потребителите са под 40 години.

В световен мащаб притежателите на мобилни телефони са 5.1 млрд. Любопитно сравнение е, че паста за зъби ползват 4.2 млрд. души. Приоритетите са очевидни.

При наличието на устройство, което е непрекъснато в ръцете на потребителя, съвсем логично е рекламата да се опита да “влезе” в него. Особено когато говорим на хора, много от които нямат телевизор у дома и не са си купували никога хартиен вестник. Но не е въпросът потребителите да бъдат засипани от мигащи банери или дразнещи смс-и в личния им телефон, а да им бъде дадена добавена стойност, нов начин на интеракция с продукта, който ще им донесе емоция.

Рекламата в мобилните устройства има две основни предимства. Първото е уникалната възможност за достигане буквално до ръцете на потребителите. Не бива да забравяме обаче, че „консумацията” на мобилните телефони е много различна от тази на интернет през лаптоп или десктоп. При браузването през телефон не могат да се използват „бисквитките” (cookies), чрез които се проследява какво харесва или не харесва даден потребител. Вниманието към телефона е често – поглеждаме към него средно по 150 пъти на ден, но понякога за само секунда. Освен това се разпределя между браузър, апликации, чат, съобщения…

Второто е връзката между мобилните телефони и останалите медии. Феноменът на „втория екран” (second screen) предполага обвързване на различните канали за комуникация с използването на мобилни устройства. Интересните градски инсталации например веднага са снимани и споделяни през телефона в социалните мрежи. Любимият сериал също се обсъжда, още докато върви, във facebook или twitter. Флашмобът губи смисъл, ако не провокира хората да го снимат и споделят. Получава се преливане между отделните канали за комуникация, което прави рекламата изключително динамична, понякога и непредвидима.

Тези предимства носят огромна полза, когато става въпрос за комуникиране на търговски послания, но са от изключително значение и за социалната реклама. Колкото и някои от нас да не харесват категоричната инвазия на технологиите в живота ни, тя си има и плюсове. Със сигурност се сещате поне за един случай, в който сте събрали пари за познат човек в нужда, намерили сте кръводарител или сте осигурили дом за бездомно кутре.

Хората обичат да помагат. И са готови да го правят навсякъде и по всяко време – особено ако от тях не се изисква чак толкова голямо усилие. Точно това прави използването на мобилните телефони като канал за комуникация изключително адекватно по отношение на социалните кампании.

Един от забележителните примери е на организация в Китай, която се занимава с издирването на изчезнали деца. Идеята започва с изработването на реална скулптора на мъж и жена, застанали един до друг, като между телата им се очертава контурът на липсващо дете. Когато човек снима скулптората, чрез Augmented Reality вижда истинска история за изчезнало дете.

Кампанията обаче не цели просто запознаване с проблема. След като изгледаш историята, можеш да изтеглиш мобилно приложение, с което да станеш доброволец в издирването на отвлечени и изчезнали деца в огромен Китай – приложението използва система за разпознаване на лица, така че с него можеш да откриеш дали детето, което виждаш да проси на улицата, не е всъщност обявено за издирване дете.

В Гърция известен бранд решава да се включи активно в каузата за превенция на рака на гърдата. За целта използват популярна водеща, която се сдобива със специално изработен сутиен – който при всяко разкопчаване изпраща сигнал до мобилния й телефон, и съответно – tweet от личния й профил. Този tweet напомня на последователките й, че когато правят същото (свалят сутиена си), не е лоша идея да прегледат гърдите си за промени. В крайна сметка, проверяваме телефона си по толкова пъти на ден, редно е да проверяваме по-често и какво се случва със здравето ни.

Уникална кампания прави и мобилен оператор във Филипините. Децата там носят килограми учебници всеки ден. Докато в много страни този проблем е решен с четци и таблети, в много държави (включително и България), учениците продължават да мъкнат сутрин и вечер тонове хартия. Същевременно бедността в някои части на Филипините е толкова голяма, че единственото устройство, което повечето семейства притежават, е обикновен „не умен” мобилен телефон. Създателите на кампанията отделят повече от 6 месеца, за да въведат цялата информация от всички учебници и да я запишат… в сим-карти. Които после да бъдат раздадени на най-нуждаещите се деца. Така всяко от тях има тежките учебници директно в телефона си, колкото и стар модел да е той.

Без значение дали ги харесвате или не – мобилните телефони ще стават все по-важни и по-свързани с живота ни. И в това няма нищо страшно – напротив. Все пак, само от нас зависи за какво избираме да ги използваме – да си губим времето или да се опитваме да променяме света.