когато думите загубват очертание

остава само смисълът, приклещен във гредите на серифите:

тотално и необратимо изсветляване.

почти като да си простреш очите

да се изцеждат и сушат на слънцето,

докато склерата прелее и се разтече навън,

покривайки тротоари, улици, градини:

една добра алтернатива на снега,

ако поискаш да премръзнеш лятото.

без думи и очи ще бъда само

гласът отвътре, който кожата настръхва:

тотално и необратимо променена,

превърнала епитела в фасети,

очакващи перпендикуляра на лъчите.