във онзи помеждутък
между два и четири
когато заключат отделенията
в градината е тихо.
човеците са вътре –
приклещени, под ключ
все още неприключени
навън е вятъра
изкъртените пейки под дърветата
и приглушени звуци през оградата
от другото навън
където липсват направления.
поискаха ми пръстов отпечатък.
отказах им.
тук няма самоличности
и всичко се измерва
в референтни стойности
на левкоцити и алкална фосфатаза
креатинин, утайка и глюкоза
по-малко или повече от допустимото
животът се побира на стандартна бланка-
изследване на пълнокръвната картина.
от два до четири
матрицата на звуците
е най-доброто сито
с шумът заглъхват и въпросите
смаляват се до капка
в малкото прозорче на системата:
(кап)
възможно ли е
(кап)
да свикнеш
(кап)
някога
(кап)
с това
(кап)
да те боли?
Подкрепям Ви. И Ви изпращам влажния морски вятър. Така както разтваря кристалчето сол да разтопи и болката ви. И слънцето да докосне душата ви, както трепти на повърхността на морето. Вярно, както казвате , на повърхността са красивите неща. Но надявам се топлината му да проникне надолу и стопли сърцето ви. Мисля за вас. Успех
Благодаря! Всичко е наред, просто тези места ме вкарват в определен режим на мислене. Поздрави на морето!
Това е толкова…
силно
и вярно
и реално
и много, много тъжно…
Знам…
не се свиква с болката
от каквото и естество да е Тя
Знам…
Тя винаги се завръща
под друга форма,
и когато най-малко я очакваш
И може би именно заради това
много,
много ми се иска
да чета по-често
продълженията на
„Незаснети портрети от Сицилия“
Благодаря за думите
Аз благодаря…
Понякога Господ като затваря прозорец отваря врата. Понякога си е цял портал. Настръхна ми косата…