copyright: http://atanaskitanov.com
Всеки кръводарител е наясно с предимствата на това да станеш донор. Полезно е за теб самия, а освен това помагаш и на някой, който има нужда от кръв. Има и още едно предимство, което кръвните центрове използват, за да мотивират дарителите – безплатните изследвания на кръвта за ХИВ, сифилис, хепатит В и хепатит С. Така човек хем прави добро, хем ще знае как са нещата при него.
Това, че кръвта се изследва, е факт – всяко дарение се проверява старателно за заболяванията, регламентирани в нормативната уредба. Ако кръвта се окаже заразена, се унищожава. Това, което не се знае как и дали се случва, е последващото уведомяване на донора за собствените му резултати.
Къде всъщност е проблемът. В България така и няма изрична нормативна уредба, която да регламентира как се случва уведомяването на кръводарителя за резултатите му. В Закона за кръводаряването единствено е указано, че донорът има право да получи резултатите си. В една от допълнителните наредби пише, че кръвният център е длъжен да уведоми ХЕИ при наличие на положителен резултат за някоя от болестите, предавани по кръвен път. Какво ще прави ХЕИ от там нататък с резултатите, не става ясно.
Т.е. – това дали и как кръвният център ще уведомява дарителите за резултатите, си остава отговорност на самия кръвен център. Пожелателна отговорност. Някои действително се ангажират – като Националният център по трансфузионна хематология, които са разработили анонимна система, в която донорът може сам да провери резултатите си, ако изрично заяви такова желание. При останалите не е съвсем ясно как дарителят може да разбере здравния си статус. Но пък сред дарителите съществува схващането (явно напълно погрешно), че ако с кръвта има проблем, някой ще ги уведоми.
Ще ми е трудно да опиша всички случаи на пациенти с хепатит В или С, които някога са били кръводарители. Аз самата съм била, преди да разбера, че имам хепатит С. Никой не се е свързвал с мен да ми каже, че с кръвта ми има проблем. Нито с някой от пациентите, с които сме говорили за това. Някои са успявали да изровят от архивите на кръвния център старите си резултати, за да видят, че още преди години са имали вирус в кръвта си, кръвта е унищожена, но донорът не е уведомен. Просто защото никой не е длъжен да го направи и никой не е регламентирал как точно се прави това.
Едва ли е нужно да обяснявам колко е важно човек да разбере навреме, ако кръвта му е заразена. Особено когато говорим за животозастрашаващи заболявания, каквито са СПИН и хроничните хепатити. Още повече, че в голяма част от случаите заразяването и хронифицирането на хепатита става безсимптомно – човек може да е болен години наред, без да усеща каквото и да е неразположение. Симптомите се появяват чак когато увреждането напредне значително.
Днес изпратихме предложение до Министерство на здравеопазването за промяна на нормативната уредба за кръводаряването. Казано накратко, промяната би задължила кръвните центрове да уведомят дарителя за резултатите му, ако той иска да ги знае. (Право на донора е и да не желае да разбира резултатите си). Както всъщност се случва в останалите европейски държави. Пълният текст на изпратеното предложение може да видите тук.
Какво можете да направите вие, ако проблемът ви се струва важен:
Да подпишете петицията в подкрепа на промените.
Да не спирате да дарявате кръв. Няма по-лесен начин да спасите живота на някого. Просто не приемайте за даденост, че някой ще ви каже какви са резултатите от изследванията ви. Питайте как може да ги получите и изисквайте да ги получите. Това е ваше право. Някой ден, надявам се, ще бъде и задължение на центровете за кръводаряване.
…………………………………………….
Допълнение от 04.06.2016: Ето и един репортаж на БНТ по темата – в него можете да видите лична история на пациент с хепатит С, както и позицията на кръвните центрове:
нещо се случи 
Давал съм 3 пъти абсолютно безвъзмездно кръв, при което ме питаха, дали желая да получа бележка с изследвания за СПИН, хепатит и т.н. Като за целта трябваше да мина след 3-4 дена (седмица макс) и ми даваха подпечатан лист, че изследванията им са показали негативен резултат.
Момента, който тотално ме отказа повече да дарявам, бе когато на мой близък му се наложи да бъде осигурена 6-7 банки кръв от сравнително рядка група. В кръвния център не приеха моята и трябваше аз и близките ми да „намерим“ донори. Което естествено някоя звезда и нямаш достатъчно пари, няма как да се случи. Понеже не исках да карам някой от близките и приятели едва ли не насила да дават кръв, реших да избера втория начин. Парите не бяха пробем и за по 80 до 120 веднага ромите, които и без това постоянно обиклаят около кръвните центрове да се организират и навременно да осигурим необходимите банки. Грубо казано едни хиляда лева… Но след този момент за мен останаха много горчиви впечатления. Първо не всички от тези роми бяха от точно тази рядка кръвна група, но самите лаборантки нямаха нищо против това. Второ защо самите кръвни центрове не организират заплащане поне за по-редките кръвни групи и когато човек има необходимост направо да си плати на кръвния център и да не се занимава с организиране на групи цигани и т.н.? Желаещите да даряват кръв срещу заплащане да си ходят в кръвния център и получават редовно някакво заплащане за услугата и крайния потребител, когато има нужда от кръв да върне тези пари + отгоре на центъра? Трето, което мен много ме накара да се замисля, аз мога да давам по поне 3-4 пъти в годината и бих го правил без проблем, но примерно след 10 години и над 30 кръводарявания, ако на мен ми се наложи да бъде прелята кръв някъде, пак това ще е товар за моите близки да намерят необходими кръводарители, а това, че аз съм дарявал години наред, няма да има никакво значение. За целта моето предложение е, всеки физически здрав човек да дарява безвъзмездно, когато иска и може, но това да се води по някакъв отчет и когато евентуално в бъдещ момент се наложи на самия него или негов близък да бъде прелята кръв, това да се осигури от резерва към кръвния център. Дори да е със съотношени 2.3:1 пак е добре за човек, да знае, че ако дарява днес и утре, то в бъдеще, ако му се наложи, ще има откъде да му бъде осигурена тази така необходима жизнена течност.
Привет 🙂 Може ли да пишете в кой конкретен кръвен център ви предложиха да ви уведомят за резултатите с бележка? Благодаря!
Варна, Окръжна болница преди 4 години. (МБАЛ „Св. Анна“)
Здравейте, тъй като от известно време правя проучвания по темата, не мога да се въздържа от коментар.
Моля ви, когато става дума за такива сериозни теми, направете си труда да проверите как стоят нещата, преди да пишете, защото е силно опасно да се сеят заблуди!
Първо: абсолютно невярно е, че кръвта се изследва за всички възможни заболявания! В по-богатите държави се изследват дор до 8-10 от най-опасните болести, а те са десетки. Затова именно, както в медицината, така и в социалните науки се води дебат, започнат най-вече с труда на Ричард Титмус.
Ключовият елемент за безопасността на кръвните продукти е съвестта на дарителя!
Второ: по каква причина точно сте решили да пишете, че резултатите не се дават на донора? Над 6 пъти съм дарявала кръв и не само, че определят дата и час за резултатите, не само, че дават бележка на хартия, а има и електронна система, за да си ги провери човек.
Истинска загадка е как сте успели да дарите няколко пъти кръв, без разберете как да си проверите резултатите…
Здравейте!
По отношение на първата забележка – права сте, ще коригирам текста, за да не е подвеждащ. Имали сме предвид всички предвидени в законовата уредба заболявания.
По отношение на втората забележка – причината са множество оплаквания на пациенти с хепатит В и С, които в миналото са били дарители. Скоро ще има и няколко лични истории в медиите.
Статията, както и входираното в МЗ писмо, се отнасят за нормативната уредба, свързана с кръводаряването. В момента никой не ЗАДЪЛЖАВА кръвните центрове да ви уведомят. Някои го правят, други не. Освен това дори и тези, които уведомяват, не винаги го правят ДИРЕКТНО, а оставят инициативата на дарителя. Което е в противоречие с Европейското законодателство по темата.
Чудесно, е че този център, в който сте дарили, е поел ангажимент. За съжаление други хора не са имали вашия късмет. И проблемът не е на кръвните центрове, а е нормативен.
Pingback: Кръводаряването в България в цифри, част 2 – Мисли от пещерата