между другото

Deadline*

*термин, използван в маркетинговите среди в смисъла на „краен срок”. 

текстът е от 18 ноември 2009

„Аз мога ли да ви е_а майката на всичките… „
неизвестен рекламист

снимка: sxc.hu

Ние сме пиещите бира.
Обществото на затворниците от 9 до 6, за които животът започва да тече, след като излязат от офиса. Тогава Шишман се изпълва с уморени лица, зачервени очи и схванати гърбове, крачещи забързано към няколкото глътки социален живот.

На по бира.
Кодовото название на това да видиш няколко познати лица, да се оплачеш колко си зает (да се чете – важен), да попиташ кой как се чувства, без да дочакаш отговора, да поклюкарстваш за колежката от финансов отдел, на която гаджетата минават през ръцете по-бързо от фактурите, да покажеш знанията си по английски, вмятайки незабелязано по някое “cool”, “nice” или “yeah, man”, да споделиш какъв филм си гледал (на компютъра, естествено, да живее Замунда. Театърът е отживелица, а за книги никога не остава време.), да си покажеш новите кецове, да си извадиш небрежно новия телефон, който ще плащаш в следващата една година, но пък така подхожда на уникалния ти стил и богатата ти душевност, нали?

После, след 1-2 бири и неангажиращо безсмислени разговори, да забучиш слушалките в ушите и да се отправиш към вмирисания автобус, който ще те отведе у дома.
Изпълнил си ангажимента си към обществото. Излязъл си на по бира.

Вече не си от онези, офисните плъхове, за които целият живот се върти около работата, които са зациклили в системата работа-вкъщи-работа, които не могат да говорят за друго, освен за професията си, които смятат колегите си за приятели, стига да не им стоят на пътя.

Вече имаш личен живот, този малък спасителен остров, наречен Билкова, Блейз или както и да е, където твоята любима марка бира те очаква. И да, тя също подхожда на уникалния ти стил и говори за качествата ти като личност.

А когато вечерта си легнеш, чувствайки как бирените балончета се гонят в стомаха ти, вперил поглед в тавана, надявайки се да заспиш по-скоро, защото утре имаш две презентации, цели две, ако случайно тогава в главата ти влети мисълта какво, по дяволите, се случва с живота ти, кога мина цялото това време, откога не ти се е случвало нещо голямо, гигантско, нещо разтърсващо, какво правиш със себе си, кой си въобще, това ли е животът, който искаш, тогава си спомни, че Шишман ще си бъде там и утре, спасителната отсечка между опашката на коня и Графа, където винаги ще се намери с кого да изпиеш по една бира.

Ще заспиш спокойно, а на другата сутрин ще отвориш очи, стреснат от алармата, и ще станеш да си направиш кафе, без да осъзнаваш, че още не си се събудил.

Advertisements

коментирай

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s