Нямаш нищо за губене
Апартаментът ти не е твой. Нито колата ти, банковата сметка, работата, децата, семейството, родителите, хобито, кучето, приятелите, гаджето, всички вещи и всички хора, които са част от живота ти и които така лекомислено наричаме „мои”. Моята кола. Моите деца. Моята работа. Ти не ги притежаваш. Не би могъл да ги направиш част от истинската си, изначална същност.
Имаш само едно нещо и отлично знаеш кое е то. Можеш да загубиш само живота си. И някой ден ще го загубиш. Не е толкова драматично, колкото звучи. Даже е малко банално.
Далеч по-драматично е да не живееш, докато си още жив.
Има само един човек, който е отговорен за това какво се случва с живота ти. Това си ти
Животът ти е твоя отговорност. Ако не го харесваш, промени го. Не казвам, че е лесно. Казвам само, че няма кой друг да го направи. Няма да го направи държавата, съдбата, късмета, господ или който и да било освен теб.
Ти си отговорен за това, което ти се случва и не ти се случва. Изрази като „ударите на съдбата” и „теглото на живота” са измислени от тези, които не искат да носят отговорност. Не забравяй, че има разлика между „отговорен” и „виновен”. Ти си отговорен за това каква работа избираш, колко пари печелиш, с кого живееш, колко деца имаш, къде живееш. Всичко е твой избор. И здравето ти е твой избор.
Особено репликата „Нямам друг избор” също е твой избор.
Можеш да си щастлив. Каквото и да става
Това вече е наистина трудно. Но пък е по-хубаво и от задгробния живот, прераждането и квантовата механика в едно 🙂
Можеш да си щастлив, каквото и да ти се случи. Поне на теория. Практиката е безгранично и ужасяващо трудна. Но все пак – имаш го като възможност. Имаш го като избор сега, в този твой единствен живот.
Ако си успял да изживееш истински първите две неща, не просто да поразсъждаваш по темата, а да ги почувстваш във всяка клетка на тялото си и във всеки тласък на кръвта по вените си – ако осъзнаеш, че нямаш нищо за губене и че всичко е твой избор – тогава можеш да избереш и да бъдеш щастлив. Не напук, а въпреки всичко.
Пожелавам ти го.
нещо се случи 
Здрасти,
Не мога да се съглася – особено с втория тезис. Това е илюзия за контрол. На практика, човекът в своето нищожно съшествуване е само част от случващото се…което просто се случва! Това е все едно да твърдим, че мравката от мравуняка е отговорна за това, че е била настъпана, докато нейната група е отивала…някъде…. Можела ли е мравката да промени нещо? Нима е имала избор да не отиде в това някъде задно с групата? Можела ли е да се разбунтува и да откаже, да защити правото си на мравешки избор? Не, защото е мравка, а мравките не правят така и не и им е в природата. И с хората е така, Ние сме просто друг биологичен вид 🙂
За разлика от мравките, ние се водим разумни същества 😉 И ние имаме избор – винаги. Както примерно сега ти избираш да не си съгласна с мен 🙂
Страхотен пост, браво! 🙂
замислям се, че ако пък погледнем нещата от позицията на религията, то тогава и ние самите не принадлежим на себе си … и животът ни е такъв, какъвто го е определил/написал Създателят … разбира се имаме избор 🙂 трудно е обаче да приема, че можем да контролираме правото си на избор винаги …
да гледаш през очите на религията отново е личен избор 🙂
а дали можем да контролираме избора си винаги – вече зависи от отделния човек. Всеки има избор според мен, а дали и как го използва е твърде индивидуално. Понякога е неимоверно усилие дори само да видиш, че има и друга възможност 🙂
но може и да греша, кой знае 🙂 просто споделям нещата такива, каквито са през моите очи 🙂
Точно в десетката! казват Господ, решил това Господ решил онова, ние решаваме, дали ще вървим по единият път на доброто или ще вървим по другият път на злото
, това много точно е посочено в Библията,
Аз имам един въпрос, но до момента на когото го задам почва да увърта, да се губи нишката и аз все оставам неудовлетворена и без най-важния отговор в живота си. Защо навсякъде пише, че хем имаме избор, хем има и съдба? Вече ще кажа какво са ми отговорили до момента:
1. Целта е една, а пътищата са много и сам избираш по кой да поемеш. И това поражда друг въпрос- каква всъщност е целта? Ами ние като не знаем главната ЦЕЛ, може да си мислим, че всяко едно от нашите желания е целта, а то да не е така и да не знаем каква част от живота ни е съдба, цел, или просто възможност.
2. Друг отговор, и то от много хора- ти сам си избираш професията, университета, града, в който да живееш, а съдбата ти предопределя хората, с които да се срещнеш, което включва: приятелите, враговете и най-важният човек в живота- твоята сродна душа в любовта. И именно за този последния най-вече иде реч във въпроса ми. Да правиш избор е лесно, ако касае само ТЕБ, но освен ТЕБ са и ТЕ и най-вече, ТОЙ/ТЯ. Такова преплитане от човешки съдби. И ако всеки от тях започне да прави каквото си иска, как ще се срещнете и ще изпълните ОБЩАТА си мисия, нали се предполага, че идваме тук с мисия. Да се върнем на сродната душа, нашата половинка. Е, щом и двамата имат избор, ами, ако направят такъв избор, че да се окаже невъзможно да се срещнат? Например, изберат различна професия, или още по-лошо, различен град или държава, където да живеят? Тогава някой ще каже:“Е, там вече невидимата сила ще се намеси и ще намери начин да ги срещне, макар и за веднъж и оттам нататък те ще направят своя избор дали искат да има и втора среща и т.н.“. Разумен отговор, но само до някъде. Тук говорим за избор на професия, а като си избрал определена професия, значи имаш определени интереси. Е, нали сродните души са на хора с общи интереси, вълнуват ги общи неща и затова се привличат (освен ако не е само химия и секс, тогава нямаме сродна душа). Ами ако и давамата поемат в съвсем различни посоки и имат съвсем различни професии и интереси (защото, нали имаме избор!), кой гарантира, че ще изберат еднакво нещо, за да продължат да бъдат сродни души, един за друг и да се изпълни волята на Господ/Съдбата? А ако жената иска да стане певица или художничка, а мъжът- пилот на самолет и мечтите и на двамата се сбъднат? Какво „сродно“ ще имат помежду си? А ако изберат да слушат различна (и то крайно различна, нали имат избор) музика- например единия е метъл, а другия чалгар? Ако единия вярва в прераждането,а другия не вярва? и т.н. Така че трябва да е вярно или само едното, или само другото, няма как и двете да са верни. Ако има съдба, то тя трябва да важи за всяка област на живота- професията, приятелите, любовта. Ако има избор и случайности, то тогава… пази Боже- може да се разминеш с най-добрата за теб работа, да си мислиш, че тия около теб са ти възможно най-добрите приятели, а да се оакже, че някъде има и по-подходящи за теб от тях, а да не ги срещнеш и като нищо да се разминеш и със „сродната“ си душа. Ако сродната душа се определя още от раждането ни, а всичко останало го решаваме ние, то кое гарантира, че двете души ще продължат да са сродни по пътя на развитието си? Мисълта ми е, че когато Господ избира ЕДИНСТВЕНИЯТ/НАТА още от преди раждането им, то той ги избира на базата на това, което са в момента- едни чисти души в небесата, които КЪМ МОМЕНТА изглеждат еднакви, сродни. И в същото време им дава правото на избор! Как тогава може да се определи, че ще останат сродни до край? Казват, че някой си, не срещал сродната си душа, защото още не бил готов за нея, или не бил заслужил. Хм… Ами ако единият заслужава и е готов, а другият не? Трябва ли тоя дето е оформен и напълно готов за срещата, да чака другия да стане готов, ами ако това отнеме цял един живот и другият е готов чак в следващия? През това време „заслужилият“ сам ли ще стои?? Или в някаква неудовлетворителна връзка с някоя от многото не-сродни души, ей тъй, да има някой. Ами ако преди раждането си са били сродни, а с времето единият по-бързо напредне от другия духовно? Наистина много сериозно се надявам някой по-вещ от мен да ми отговори, важно е.
Чудесно е, че мислиш върху тези неща, но едва ли някой може да ти даде еднозначен отговор. Рецепти няма 🙂 Мога единствено да ти споделя моето виждане по въпроса – аз в съдба не вярвам. Нито пък в сродни души. Ние сами си избираме пътя, по този път срещаме хора, избираме да видим някои от тях, други не, и да се почувстваме привлечени от някой конкретен човек. И после правим всичко според силите си тази връзка да продължи или не. Това със сродните души на мен поне ми звучи ужасно потискащо 😀
Едва ли съм ти помогнала особено, но пак да кажа – не се смятам за веща по темата 🙂 Едно поне е сигурно – отговорите идват, когато ги търсиш. Сами няма да паднат от небето. Така че – продължавай да търсиш, и ти стискам палци скоро да откриеш твоята истина 😉