И той е днес – 30 април. Това е последният ден от Месеца на джаза, честван в САЩ. Идеята е на легендарния Хърби Хенкок, а празникът ще се отбележи за първи път днес по цял свят.

Аз ще използвам случая да ви поздравя с песен на една любима певица, която често е звучала и в стария ми блог.

Историята на живота й е точно толкова вълнуваща, колкото и нейната музика. На 19 години, докато кара колелото си по улиците на Филаделфия, Мелъди Гардо е пометена от джип. Прекарва близо година в болница, парализирана от кръста надолу и с тежка форма на аномия. Отново се учи да ходи и да говори. Като част от възстановяването си започва музикална терапия, която в нейния случай се оказва истински успешна. Не само за подобряване на състоянието й, но и за откриването на нов, уникален талант. След двата й изключително успешни албума критиците започват да я сравняват с Ела Фицджералд и Нина Симон.

снимка: wikipedia

Сега Мелъди не се разделя с черните си очила и със своя бастун, за който се шегува: „Аз съм единствената джазова изпълнителка под 70, която се разхожда с бастун”. Като следствие от тежката катастрофа за нея силната светлина и силният звук са противопоказни.

И може би точно затова музиката й звучи тихо, нежно и вълнуващо като прошепнато откровение.

*снимка на заглавна страница: sxc.hu