И аз не знам кога започнах да го правя. Може би една от причините беше сменянето на квартири и досадното разнасяне на багаж, който се увеличава пропорционално на изминалите години. Ужасно е.

В един момент просто се хванах, че съм го превърнала в навик – всяка пролет и всяка есен се прави основно почистване. Което не е просто чистене, а е изхвърляне на огромно количество вещи.

Тази пролет навън ще изхвърчи това. Понякога количествата са по-големи, друг път по-малки. Но винаги има какво да изхвърлиш. Да се освободиш от всичко непотребно, събиращо прах по етажерките или забутано в дъното на гардероба.

Изхвърли дрехите, които не носиш. Защо са ти? По-добре ги подари на някого или ги остави до казаните с боклук – някой със сигурност се нуждае от това, което за теб е просто сгъната купчина в гардероба. Изхвърли дрехите, които от 5 години пазиш за онзи така лелеян момент, в който ще отслабнеш. Като отслабнеш ще си купиш нови, по-хубави.

Изхвърли всички дребни и напълно непотребни джунджурии, които пълнят чекмеджетата, защото „може да потрябват за нещо“. Ако не са ти потрябвали през изминалата година, едва ли ще ти потрябват през следващата.

Подари книгите, които не харесваш или не четеш. Дай ги на приятел или ги остави в парка. Някой ще ти бъде ужасно благодарен за това.

Изхвърли вещите, които не харесваш, но ги ползваш „временно“ от десет години, докато успееш да си вземеш каквото наистина искаш. Временните решения обикновено са вбесяващо постоянни. Все не стига време или пари да ги смениш, нали? Никога няма да ти стигат – нито времето, нито парите. Така че ако нещо в дома ти те дразни всеки път, когато го погледнеш – изхвърли го и си вземи каквото наистина искаш. Няма да е лесно, но си струва. Аз така прекарах един странен месец без чаршафи и съдове вкъщи. Изхвърлих ги. И се принудих да си купя нови.

Животът има нужда от въздух и светлина. Не го затрупвай с вещи, позволи му да диша. Изхвърли всичко непотребно, излишно, ненужно.

Ако искаш нещо ново да влезе в живота ти, трябва да му направиш място.