…който  сякаш мина между другото – без особен шум около него. Открих го съвсем случайно, ровейки за нещо интересно за гледане. Коментарите и публикациите бяха разнопосочни и не даваха особена представа за самия филм. Въпреки това отделих час и половина да го изгледам… и след като свърши си го пуснах още веднъж.

Филмът е Perfect Sense (2011г.) на режисьора Дейвид Макензи („Младият Адам”). И тук една от главните роли е на Юън Макгрегър, а в главна женска роля е Ева Грийн (която може би помните от „Мечтателите” на Бертолучи). IMDB го определя като комбинация от драма, романтичен и sci-fi, доста шантава комбинация, но и филмът е такъв. Няма да ви разказвам сюжета, можете да видите трейлъра, но с две думи – филмът е романтична история на двама души, която обаче се случва на фона на световна епидемия, при която хората започват да губят сетивата си.

Идеята не е нова, но е разказана въздействащо. Общо взето, няма голяма изненада в развръзката на филма, но според мен не е и търсена. По-съществен е пътят, по който минават героите, как реагират на събитията, какво се променя в живота им. Има доста символика във филма, и доста паралели със сегашната действителност. Филмът е многопластов като заглавието си. Ще ви шамароса с припомнянето на неща, които знаете, но сте свикнали да приемате за даденост. Всеки е наясно,че сетивата са връзката ни с външния свят, но рядко се сещаме да оценим какво всъщност ни дават. И какво би се случило, ако ги загубим.

Не е лек филм, но според мен не е и драма. Отдавна не бях гледала история, разказаща толкова силно за връзката с живота. За упорството му да продължи, каквото и да става.

Саундтракът е на Макс Рихтер и е размазващ, меко казано. Един приятел го определи като „хемодиализа за душата”.

За мен и целият филм е такъв 🙂 Приятно гледане.