Винаги съм харесвала социалните реклами. Не само защото при тях обикновено има по-голяма свобода в това, което казваш и в начина, по който го казваш (затова в голяма част от случаите тези реклами са по-оригинални и отличаващи се). Социалната реклама е смислена на съвсем базисно, човешко ниво. Тя може да бъде полезна по начин, по който рекламите на прах за пране или на нова подправка за салата рядко успяват. Правила съм опити да разсъждавам и преди по темата.

Сега просто искам да ви споделя една кампания, която видях преди няколко дни. Оригинална е по-скоро в използвания подход, отколкото във формата си.

Кампанията е в подкрепа на болните от едно специфично заболяване – Lou Gehrig disease, или ALS. Ако също като мен сте фенове на доброто старо черно-бяло кино, може и да сте гледали този филм от 1942 г. В него се разказва историята на бейзболиста, чието име носи болестта.

Самото заболяване води до постепенна загуба на мускулна активност и в напреднала форма – до смърт. Развива се в рамките на няколко години и не се лекува. Може би защото е сравнително рядко заболяване и не е заразно, не са много и опитите на науката да се справи с него.

Към този проблем е насочена и кампанията на Publicis Amsterdam – да предизвика обществен дебат по темата и да събере средства за повече проучвания в областта. В клиповете участват хора, болни от ALS, които призовават към подкрепа. Не за себе си, а за тези след тях. Защото по времето, когато клиповете се излъчват, героите в тях вече са починали.

Ето я и самата кампания.