„Няма завеса. Няма сценарий. Няма публика. Само ти си. Само ти, който четеш този текст – точно ти. Няма грешка. Няма случайност. Само опит за случване… На Аз и Ти… Ако дойдеш като Ти, за да сме заедно в динг. Каквото и да значи това.”

В момента се опитвам да направя нещо доста глупаво. Да вкарам в думи, определения и форма нещо, което не е създадено за описване, определяне и оформяне.  Как се пише за динг? И какво е динг? Я да пробваме 🙂

Динг се случва вече две години в театър „@лма @лтер”. Можете да го наречете театрален спектакъл поради липса на по-точно определение. И тук приключихме с конкретиката.

Динг е експеримент, импровизация, опит, емоция, общуване, очакване, нетърпение.

Динг е опит на един човек да изследва собствените си граници. И ти си поканен да участваш. Ако искаш, ако си готов, ако ти стиска.

Динг е това, което избереш да видиш, усетиш, помислиш, спомниш, кажеш, почувстваш за около час, час и половина. Или повече – колкото ти решиш.

Динг не е представлението, което си гледал последно. Което и да е то.

Динг не е това, което очакваш. Каквото и да очакваш.

Динг просто се опитва да бъде. Може би дори е.

Май не съм особено ясна, нали? Причината е проста – идея си нямам какво е динг. Ако искаш да продължим да не разбираме заедно, ела на 18 октомври от 19:30 часа в театър @лма @лтер.