общество

НЕ

Човешкото съзнание притежава една уникална и жизненоважна способност – да изтласква негативните спомени, като оставя на повърхността само светлите емоции. Като спокойната красива повърхност на езеро, под която пълзят ужасяващи твари. И няма как да разбереш какво се случва, докато не надникнеш под повърхността.

Днес доста скоростно си припомних цялото очарование на здравната ни система – което паметта ми услужливо се опитва да изтласка през последните години. Дойде време да си пускам изследвания на втората година след лечението – контролни изследвания, които в 99% от случаите са такива, каквито се очаква да бъдат – отрицателни. И колкото и да е минимален шансът да изтеглиш късата клечка, можете да си представите състоянието ми в последните дни – едно непрекъснато усещане, че вътрешно си се вързал на възел и няма шанс да се отпуснеш…

След множество отлагания, защото имам много работа, защото ще пътувам или защото точно сега не мога (да се чете – защото умирам от шубе) най-после се разбирам с лекуващия си лекар и днес сутринта отивам в Александровска със заветната форма 07 в ръка – направление за хоспитализация. Изследването е твърде скъпо и затова се лежи в болница – за да го плати касата. Иначе  си е просто вземане на кръв.

Професор Чернев ме посреща, подписва направлението и ме насочва към професор Петрова, тъй като той напуска скоро и в този транзитен период явно трябва да се обърна към нея. Аз си изчаквам чинно пред кабинета, а когато проф. Петрова се появява, й подавам направлението с думите – „Аз съм пациент на професор Чернев, насочи ме към вас за контролна виремия на втората година след лечението”.

Реакцията е отдръпване навътре в кабинета и едно ядосано „НЕ!”.

Понеже, както много от вас знаят, понякога съм доста наивна, аз решавам, че не съм чула добре, и казвам изненадано „Не ви разбрах?”

Отговорът е още по-ядосано „НЕ!”, допълнено от „Няма места” и захлопване на вратата.

До тук все още се опитвам да гледам позитивно на нещата. Връщам се обратно при професор Чернев и го моля да ми обясни какво се случва. Той ми разяснява, че сега напуска, има конфликти на интереси и проблеми с неговите пациенти и ако желая, мога да отида след месец на новото му работно място.

Няма да навлизам в подробности, но като цяло за около 20-30 минути успях да подам жалба – служителите в Медицински одит са изключително разбрани и кооперативни. Не знам дали от жалбата ще има някакъв резултат.

Но знам, че каквито и вътрешни конфликти да има между лекарите, те не трябва да се отразяват на пациентите.

Въобще не ме интересуват причините за неразбирателствата между две светила в една болница – интересува ме защо в тази ситуация го отнасят пациентите. На мен ми бяха отказани медицински процедури по неадекватен начин, с посочване на причина, на която не вярвам, най-вече заради начина, по който ми беше съобщена. Може и действително да няма места в болницата, но подобно нещо се съобщава с адекватен тон и се дава информация за дата, в която пациентът може да постъпи. Освен ако, разбира се, няма „конфликт на интереси”.

Защото какво правим, ако дойде човек с належащ проблем? Аз мога да изчакам, мога да отида и другаде. А ако случаят е спешен? Ако става въпрос за човешки живот? Пак ли ще си говорим за „конфликт на интереси”?

И лошото е, че не съм първият такъв случай. Вероятно няма и да съм последният, освен ако някой най-после не разбере, че проблем има, и този проблем престава да е вътрешен, щом засяга пациентите.

Ако правата ви на пациент са нарушени, подайте сигнал. Тук можете да прочете в кои случаи се подава жалба, а тук са координатите на Медицински одит.

А аз ще чакам отговор.

Advertisements

3 thoughts on “НЕ

  1. Мен са ме гонили от ортопедията в Горна баня (където съм влязла за операция), задето в присъствието на главния лекар съм си позволила да дъвча дъвка. Де да беше виц.

  2. Тош, съжалявам за допълнителното напрежение, на което си била подложена ! И приветствам бързата ти реакция ! Имам и още една лоша новина – да знаеш , че ,, вирусът на наивността,, е на практика безсмъртен ! Доказателство – ако не те познавах , можеше и да не повярвам.

  3. Pingback: (напълно) очакван отговор | нещо се случи

коментирай

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s