Понеже престъплението наранява, правосъдието трябва да лекува.

Това е може би най-точното определение на възстановяващото правосъдие, казано в едно изречение. Зачатъци на теорията се появяват преди хиляди години, а в писмени източници терминът restorative justice (среща се и като reparative justice) присъства от първата половина на деветнайсти век.

Възстановяващото правосъдие се фокусира върху нуждите на всички замесени страни в едно престъпление – жертвата, извършителят и общността, вместо просто да определи и наложи наказание. Гражданите са тези, които имат водеща роля в целия процес. Казано просто, възстановяващото правосъдие е процес, при който замесените страни разрешават проблема и възстановяват щетите, доколкото това е възможно, чрез диалог. Целта е всяка една от страните по случая – жертвата, престъпникът и засегнатите общности, да получат решение за своите нужди, запазвайки достойнството си.

Ако го сравним с традиционното правосъдие, там се задават въпросите: Кой закон е нарушен? Кой е извършителят? Какво наказание заслужава?

При възстановяващото правосъдие въпросите звучат така: Кои са потърпевши от престъплението? Какви са техните нужди? Кой носи отговорността за задоволяването им?

Традиционното правосъдие наказва и изолира. Възстановяващото правосъдие поправя и включва.

източник: sxc.hu

Ето един пример с тежко престъпление – млад мъж е убит при опит за въоръжен грабеж в заведение. Подобно престъпление, естествено, засяга много повече хора от преките участници – убиецът и убитият мъж. Семейството на починалия е в изключително тежка ситуация – бащата е измъчван от ярост и жажда за отмъщение, майката е напълно блокирана в скръбта си. Не по-различна е ситуацията в семейството на убиеца, където майката се измъчва от вина, разкаяние и болка. Случаят е разрешен с помощта на възстановяващото правосъдие – чрез среща на всички засегнати страни в случая, като всеки получава възможност да сподели как се чувства и от какво се нуждае, за да бъде поправена вредата. Няма как да бъде съживен убитият, естествено. Но има как да се помогне на живите да продължат живота си.

Примерът е истински, по него е сниман документален филм от 1998, Facing the Demons. Друг филм, свързан донякъде с темата, е Beyond Right & Wrong: Stories of Justice and Forgiveness от 2013. *

Възстановяващото правосъдие започва с поемането на отговорност. То е свързано с прошката, приемането, вината, разкаянието, изкуплението. Извършителят получава възможността директно да компенсира потърпевшия, до степента, до която това е възможно. Засегнатата от деянието общност изследва причините за случилото се и какво може да бъде направено, за да се възстанови балансът в групата.

Възстановяващото правосъдие се прилага под някаква форма в по-голямата част на Европа, САЩ, Канада и някои страни в Африка. Проучванията показват, че използването му води до изключително позитивни резултати за жертвата на престъплението – редуцирано ниво на страх и тревожност, възможност за водене на нормален живот, за работа и сън, повишена увереност в себе си и другите. Резултатите са позитивни и по отношение на извършителите – този вид правосъдие намаля значително нивото на рецидивизъм.

Съществуват много практики, които по някакъв начин са свързани с възстановяващото правосъдие. Общото между тях е теорията, че хората са много по-щастливи, продуктивни и кооперативни, и много по-склонни да променят поведението си, когато правиш нещо със тях, а не на тях или за тях.

Приликите със съвременните теории за лидерство и обучение не са случайни. Приликите с груповата терапия са задължителни.

*Ако случайно разполагате с копие от филмите, моля, споделете ги.