Чухте ли новината? Близо е моментът, в който хепатит С ще се лекува като обикновена бактериална инфекция. Ще отидете при лекаря си с положителен резултат, а той ще ви каже: „Взимай тези хапчета за еди-колко-си седмици и това е”. Без бруталните странични ефекти на интерферона, без продължителни терапии, с повече от 90% успеваемост на лечението.

Звучи страхотно, нали? И наистина е страхотна новина. Неслучайно беше основна тема на тазгодишния конгрес на Европейската Асоциация за чернодробни заболявания (EASL). С новите безинтерферонови терапии проблемът с хепатит С е разрешен от медицинска гледна точка.

Важна част от горното изречение обаче е „от медицинска гледна точка”. Защото медицинската гледна точка, която придаде доста въодушевен и самодоволен тон на целия конгрес, далеч не изчерпва проблема. И тази година пациентските организации влязоха в ролята на party killer, задавайки два прости въпроса:

1. Какъв е смисълът от едно чудесно лечение, ако не знаем кого да лекуваме?
2. Какъв е смисълът от едно чудесно лечение, ако никой не може да си го позволи?

Според изнесени от Thomas Berg (Universitaetsklinikum, Germany) данни на Симпозиума на ELPA (Европейската асоциация на пациентските организации, които се занимават с чернодробни проблеми), едва 20 % от хората, които имат хепатит С, се подлагат на лечение. Причините за това са няколко – хепатит С няма симптоми (боледувате си и се влошавате, без да разберете. Симптоми се появяват едва когато нещата станат много сериозни); вирусът се открива само със специално изследване (което не е включено в пакета годишни профилактични изследвания); и много хора се страхуват да се лекуват и изследват, заради тежкото лечение и недостатъчно обещаващите прогнози.

От всички тези проблеми новите терапии разрешават единствено последния – лечението вече ще е по-леко и с по-висока успеваемост. Но остава отворен въпросът как да намерим болните и как новите лекарства да стигнат до тях? И докато не бъде даден задоволителен отговор на този въпрос, е твърде рано да се говори за „тотално разрешаване на проблема с хепатит С” – думи, които често се чуваха на конгреса. Едно от възможните решения на проблема е включването на чернодробните ензими (ASAT и ALAT) в задължителния пакет годишни изследвания. Когато тези ензими са завишени, това означава, че с черния дроб става нещо (дори и да не ви боли). Дали проблемът се дължи на хепатит С или не, се открива с допълнително изследване, НО все пак подобна практика би помогнала много повече болни да разбират, че са болни много по-навреме. А това би довело до много повече хора на лечение и много повече излекувани хора.

Горната графика дава доста ясно обяснение на ситуацията. Ако имаме 1000 болни от хепатит С, от тях се лекуват едва 20%, т.е. 200 човека. Ако шансът за излекуване е 50%, това води до 100 излекувани човека от всичките 1000. С покачването на процента успеваемост на терапията се покачва и процентът излекувани хора, но не толкова много – при 75% имаме 150 излекувани човека, а при 100% успеваемост на терапията имаме 200 излекувани човека. Което пак ни връща към факта, че тези двеста човека са едва 20% от всички болни. Трябва да се намери начин да бъдат достигнати и останалите 80%, за да можем да говорим за истинско глобално разрешаване на проблема с хепатит С.

А това ни води и към втория въпрос – как да се лекуваме с нещо, което не можем да си позволим? Цените на лекарствата винаги са били хлъзгава територия. От една страна, фармацевтичните компании действително имат да покриват разходи за години научни изследвания, клинични проучвания,тестове. Става въпрос за огромна инвестиция и цената на лекарството е в пряка корелация с тази инвестиция, не само с цените на активните съставки в самото лекарство. Това съответно води до суми от порядъка на хиляда долара за хапче, което се пие всеки ден в продължения на година. Можете да си представите, че не само обикновеният човек не може да си позволи подобни цени, но и здравните каси в повечето държави не са склонни да ги покриват.

От едната страна са компаниите, които се опитват да компенсират разходите си, от другата са пациентите, които се опитват да живеят. Двете неща са в тотално различни категории, неподлежащи на съпоставка – икономически интерес и човешки живот. И макар че е трудно се намери диалог между толкова несъпоставими неща, е важно това да се случи. Максимално бързо. Има твърде много хора, за които дори месеците са въпрос на живот и смърт.

Зная, че съм предубедена – няма как да не съм, но през цялото време на конгреса не можех да се отърся от усещането, че някъде има нещо много, много сбъркано. Един от водещите на симпозиума се пошегува, че тази година имаме „100-процентова среща“. Заради всички изнесени резултати за новите лекарства, чиято успеваемост е близо 100%. И всички в залата въодушевено се засмяха. А на мен, и на останалите 50-тина представители на пациентски организации, не ни беше особено смешно… Докато слушах скрития възторг в думите на лекари и изследователи за грандиозния пробив в лечението на хепатит С, не можех да спра да мисля как точно в този момент, на фона на всеобщата радост от новите лекарства, някъде някой човек умира. От същия този хепатит С. И хората ще продължават да умират, докато терапията не стане достъпна. Не искам и да си мисля как се чувства човек, който знае, че за проблема му има лекарство – вече е измислено, но не може да си го позволи. И няма време да го чака. Като да ти се пръсне сърцето точно преди да пресечеш успешно финала…

Иначе – да, имаме новина, и тя е голяма и изключително значима. Абсолютно безспорен факт, който заслужава да бъде оценен подобаващо. Но тази новина поставя начало, а не приключва проблема. Когато откриеш пукнатина в стената, това не те прави автоматично свободен. Точно тогава започва сериозната работа – да използваш това слабо място, за да я събориш, тухла по тухла, упорито и методично.

Това предстои да се случи и с хепатит С. Слабото място е намерено, сега остава да се свърши и цялата работа.