Почти не си спомням “Алиса в страната на чудесата”. Твърде отдавна беше, когато съм чела за приключенията в заешката дупка. Съвсем скоро обаче имах възможността сама да вляза там – в заешката дупка, направена в тунелите на лондонското метро.

Alice’s Adventures Underground е театрална постановка, в която публиката не е точно публика. По-скоро е участник в представлението със своя роля и мисия. Още с влизането в изоставените тунели на метрото, превърнати в арт пространство, попадаш в свят на странни места и още по-странни същества, които те превеждат по стъпките на Алиса. Според избора, който ще направиш в началото и според това коя карта изтеглиш (на мен се падна седмица спатия), ще видиш и участваш в различни неща.

Декорът на постановката е като гигантска инсталация. Дори и да нямаше никакво действие, пак би било изживяване да вървиш по тунели, облепени с истински книги, да влизаш в помещения, обърнати наобратно (заедно с актьорите в тях), да виждаш силуети зад огледалата в огледалната зала, да седнеш на масата за чай, дълга около 30 метра, или да си се свил до стената на стая, в която две жени тичат по стените над теб… и това е само част от всичко, което може да ти се случи в рамките на два часа.

Няма да ви разказвам представлението – няма как. Бих го гледала отново, с надеждата този път да изтегля друга карта и да имам друга мисия. Организацията е безкомпромисна – през 15 минути в “заешката дупка” влизат по около 50-60 човека, които поемат по различните коридори, зали и декори, срещайки героите от Страната на чудесата и общувайки с тях. В края на представлението организаторите предвидливо те насочват към бара на Wonderland, където можеш да изпиеш също толкова чуден коктейл.

ето и нещо като трейлър към постановката:

Представлението е дело на Les Enfants Terribles, които правят т.нар. immerse theater (театър, в който се потапяш), основно за деца. Нямаше как да не го сравня и с представлението, на което бях миналата година – The Drowned Man на punchdrunk, отново експериментален театър, но много различен като изживяване. Тази година постановката беше по-приказна, а публиката – водена из различните преживявания. Но пък самата публика имаше роля и мисия според това каква карта изтегли. Миналата година театърът си беше истински трилър, а всичко зависеше от персоналния избор на всеки човек от публиката. Но си останахме публика до края, макар и непосредствено близо до актьорите.

Малко доказателствен материал, направен въпреки забраната за снимане. Зад мен е господин Заекът

Личният ми пропуск към Wonderland

Не пропуснах възможността да си сбъдна и някоя и друга мечта покрай пътуването 🙂 Гледах “Венецианският търговец” в Globe Theater – театърът, създаден по прототип на истинския Шекспиров театър. Открита сцена, направена изцяло от дърво, права публика пред сцената, много наливна бира… само прелитащите отвреме на време самолети разваляха ренесансовото усещане.

само 5 лири, ако сте в масовката

народът се събира

High Society в един от най-старите лондонски театри също беше вълнуващо преживяване. Страшно ме впечатли функционалността на миниатюрната сцена, която се преобразяваше във всичко, нужно на представлението.

The Old Vic. Да не се бърка с The New Vic 🙂

пианото излиза от пода, както и всичко останало на сцената

Благодарение на приятел (благодаря ти, Киро!) успях да гледам и мюзикъла Book of Mormon, нечовешка постановка от създателите на South Park. Отдавна не се бях смяла с глас в театрална зала…

това е задължително за гледане, ако сте в района

Та, ако имате път към Лондон, прегледайте програмата за театрите. Каквото и да изберете, едва ли ще сбъркате.