Не знам за вас, но на мен често ми се случва да не правя нещо само защото ме е страх, че ще се разочаровам. Глупаво е, да. И опитът показва, че в огромна част от случаите страхът ми е бил абсолютно безпочвен.

Нещо подобно се получи с Театъра на сетивата. Правят представления от 100 години (е, образно казано), толкова хора са ми разказвали какво ли не, и въпреки това не исках да ходя. До преди няколко дни.

В момента Театърът на сетивата прави представление (ако въобще може да се нарече така) в НДК. Казва се  CREAtorium и е най-мащабният им проект до момента, който определено си струва да бъде видян.

Няма да разказвам за какво иде реч – важно е преживяването да си бъде лично ваше, но не очаквайте да влезете в театрална зала и да седнете да гледате. В Театъра на сетивния лабиринт се влиза сам и се преминава през гигантска инсталация, в която ще ви се случат доста неща. Какви точно – зависи основно от вас.

Наричат го интерактивен, immersive или site-specific театър. Каквото и име да изберете, важното е, че публиката в случая не е просто наблюдател, а участник. Преживяването е в пъти по-различно и (поне за мен) много по-интензивно.

Отдавна съм пристрастена към този тип постановки, но впечатленията ми от тях до момента са били само от Лондон. Можете да хвърлите поглед какво съм писала за Drowned Man и за Alice in the Wonderland. Неизбежно сравнявах предишните си преживявания с тези в Лабиринта на сетивата, колкото и да се опитвах да не го правя. Като цяло – в Театъра на сетивата има какво да се иска още по отношение на декори и art direction, лично на мен ми липсваше и повече сюжет и актьорска игра, НО като преживявания и емоции вътре си беше на ниво. А в крайна сметка, аз заради преживяването ходя на театър 🙂

Препоръчвам ви го. И много се радвам, че и тук се работи силно в тази посока, дано скоро има още подобни експерименти.

Какво, кога и как пише във фейсбук и на сайта.