Все повече висене в интернет, все по-рядко общуване лице в лице. Телефонът се превръща в жизнена необходимост, а няколко дни без интернет водят до абстиненция. Никой вече не помни телефонни номера и рождени дати, а адресите дори не си ги казваме. Казваме си адреса на електронната поща. И май единственото притеснително нещо в цялата работа … Има още →

Автобусът подрънква по нагорещения асфалт, слънцето блести в прозорците, а от кабинката на шофьора звучи „Wonderful Life“. Почти съм готова да приема всичко като символ, като нарочно стечение на обстоятелствата, което иска да ми подскаже нещо. Животът е чудесен. Пътувам с 64 към офиса, преди пет минути съм излязла от вирусологичната лаборатория в болница „Иван … Има още →

толкова много смисли само в една дума. направен за пръст, направен от пръст, при пръст отиващ. без начало и без край, безкрайно обвързващ. отдавна искам този пръстен. Вече е готов. отворен – безкрайността е толкова излишна. с начало и със край. Като живота. и с камъче от плажа в Синеморец. а другото… са само спомени … Има още →

Харесвам старите часовници. Има нещо крехко в тях, съвсем по човешки. Имат нужда от грижа и внимание. Имат нужда да бъдат поддържани. Ако ги забравиш, се превръщат просто във вещ без цел и смисъл. Същото е и с блога. За да има смисъл, някой трябва да му отделя време, да мисли за него, да го … Има още →

изживейте я. Има още →

Такава, каквато трябва да е. Има още →

Нещо случайно прочетено тези дни, откъс от текст, през който очите ми са минали – в някоя статия, във facebook или другаде… и само едно изречение, което ми е останало в главата и не ми дава мира: „Цял живот се учим да се сбогуваме“ Да се разделяме с хора, събития и спомени. С миналото си. … Има още →

…онова усещане, като да заровиш ръка в меките вътрешности на отдавна умряло животно… … стомахът ти се свива, а лицето несъзнателно се изкривява в гримаса на погнуса, с присвити очи и повдигната горна устна… … като да станеш през нощта да пиеш вода и да стъпиш с бос крак върху хлебарка, а черното й гладко … Има още →

Има още →

… пристигна в офиса преди минути. Толкова се шашнах, че в първия момент дори не разбрах от кого е, въпреки че на пакетчето си пише (ама е точно на сгъвката и не се вижда). А вътре има една нечовешка… диадема 😀 С която бях публично заплашена във facebook, след като така неблагоразумно се похвалих, че … Има още →