толкова много смисли само в една дума. направен за пръст, направен от пръст, при пръст отиващ. без начало и без край, безкрайно обвързващ. отдавна искам този пръстен. Вече е готов. отворен – безкрайността е толкова излишна. с начало и със край. Като живота. и с камъче от плажа в Синеморец. а другото… са само спомени … Има още
Харесвам старите часовници. Има нещо крехко в тях, съвсем по човешки. Имат нужда от грижа и внимание. Имат нужда да бъдат поддържани. Ако ги забравиш, се превръщат просто във вещ без цел и смисъл. Същото е и с блога. За да има смисъл, някой трябва да му отделя време, да мисли за него, да го … Има още
Преди известно време писах за един случай в Александровска болница, заради който подадох жалба в Медицински одит. Получих отговор тези дни – доста бързо, в интерес на истината, около 10 дни след подаване на жалбата. Накратко: (цитирам) „Проф. Петрова отказва да ви хоспитализира, тъй като не сте спазила установения ред за прием в отделението и … Има още
изживейте я. Има още
Карнавални костюми, джаз и много, много много настроение. Това предстои да се случи съвсем скоро в няколко града в България – когато карнавалът Марди Гра ще дойде директно от Ню Орлиънс със страхотна фотоизложба, документален филм .и концерти на живо. Марди Гра се случва вече повече от век в много страни по света, но може … Има още
Човешкото съзнание притежава една уникална и жизненоважна способност – да изтласква негативните спомени, като оставя на повърхността само светлите емоции. Като спокойната красива повърхност на езеро, под която пълзят ужасяващи твари. И няма как да разбереш какво се случва, докато не надникнеш под повърхността. Днес доста скоростно си припомних цялото очарование на здравната ни система … Има още
Такава, каквато трябва да е. Има още
Нещо случайно прочетено тези дни, откъс от текст, през който очите ми са минали – в някоя статия, във facebook или другаде… и само едно изречение, което ми е останало в главата и не ми дава мира: „Цял живот се учим да се сбогуваме“ Да се разделяме с хора, събития и спомени. С миналото си. … Има още
…онова усещане, като да заровиш ръка в меките вътрешности на отдавна умряло животно… … стомахът ти се свива, а лицето несъзнателно се изкривява в гримаса на погнуса, с присвити очи и повдигната горна устна… … като да станеш през нощта да пиеш вода и да стъпиш с бос крак върху хлебарка, а черното й гладко … Има още
… ще стигнеш някъде другаде. Не мога да се намеря в исканията на протестиращите, поне в повечето от тях. Май по-лесно се намирам в този текст, дори и да е краен. Все пак голяма част от хората са на улицата, защото са отчаяни и не знаят какво друго да направят. И отчаянието им, както винаги, … Има още
нещо се случи 