*заглавието е може би най-често повтаряната реплика във филма Perfect sense Сигурно ще ви прозвучи парадоксално, но в последните седмици често мисля за това какво ни дава настоящата ситуация. На всички, като човечество, и на мен, разбира се. Доста ясно помня първия път въобще, когато си зададох този въпрос, и колко абсурдно ми звучеше. Беше …
Текстът е публикуван в списание Мениджър, брой 238, август 2018 г. Направете си експеримент. Изгледайте няколко рекламни блока така, сякаш всичко, което виждате там, е единствената истина. Какво бихте научили за мъжете и жените? По всяка вероятност – че мъжете основно прекарват времето си в пиене на бира, каране на коли и опити да се …
Текстът е публикуван в списание Мениджър, брой 191 от септември 2014 г. Знаете ли кое е първото нещо, което правя сутрин? Преди още да съм отворила напълно очи и да съм станала от леглото? Изключвам алармата на мобилния телефон, която ме буди в 6:30, и отделям няколко минути, за да проверя през него какво ново в … Има още
Във всеки един смисъл. Включително и в буквалния – няма да я видите. Защото през цялото време ще бъдете с превръзка на очите, а за невероятното пътешествие през храната ще трябва да се доверите на ръцете, носа и небцето си. „Вечеря на тъмно“ е истинско кулинарно приключение, което може да ви се случи само в … Има още
Облъчват ни отвсякъде. Самолетите оставят кемитрейлс в небето, мобилните телефони пържат мозъците ни като пуканки, болестите са измислени с цел унищожаване на човечеството, а ваксините са най-голямото зло на земята след адронния колайдер. А ако нещо не е предсказано от Ванга, значи не се е случило… Познато ви звучи, нали? Ирационалният шум в системата, който … Има още
На 2 октомври тази година един мъж изпада в мозъчна смърт, а близките му вземат решение органите на починалия да бъдат дарени. След трансплантиране на бъбреците и черния му дроб, три човешки живота са спасени. Не мога да си представя как се взема подобно решение. Как успяваш да се откъснеш от собственото си страдание, … Има още
Преди време бях писала по темата за възстановяващото правосъдие. Тогава бях споменала и два документални филма, свързани малко или много с нея. Все още издирвам Facing the Demons (1999), но другия успях да открия. Ако темите за прошката, вината, гнева и болката от загубата са ви интересни, гледайте го. Може би ще промени поне малко … Има още
28 август, 2043 година, България, най-важното от деня Университетът в България обяви, че има свободни места в специалностите Физикохимиобиология (предметите бяха слети в една специалност преди 5 години поради липса на бройки), Медицина, Право, Фейсбук, Туитър, Инстаграм, Гугъл плюс и Овцевъдство. Изненадващо, тази година се запълниха всички 7 бройки за специалност „Българска филология“, като необходимият … Има още
Българийо! А знаеш ли, за тебе те писАха… Богати стихове на алегории и смисли Вогон дори сълза ще пусне, без да се замисли (Горният ред не ми се получи много, но ми харесва римата смисли-замисли. Дори звучи патриотично, а? А?) Едно врабче какво да прави – ще си чурулика Жабетата си крякат в някоя тръстика Змия … Има още
е по-нетърпима за нещата, които си направил, или за тези, които не си? Винаги съм се чудела. С нейния малък брат, на вината – съжалението, се разбрахме отдавна. Но тя не се дава лесно. Май единственият начин да се отърве човек от нея, е да припише грешките си на някой друг. На друг се прощава … Има още
Не знам защо съм решила, че е оперен певец. Че е бил, по-скоро. Сега е някъде на 80-90 години, но го чувам да пее всеки ден. Едно и също нещо, с един и същи патос всеки път. Не мога да разпозная какво пее. Той не е особено членоразделен, а от моята обща култура в това … Има още
нещо се случи 