Вторник сутрин. Вървя към спирката на трамвая, закъснявам за работа, пия кафе и пуша в движение. Подлезът на Орлов мост. На стълбите стои човек с черни очила и бастун, проси. Винаги е там. Понякога ме кара да се съмнявам в слепотата му, заради навика му да обръща глава след млади момичета с къси поли. … Има още →

Бръшляните са плъзнали навсякъде зелени и целенасочени обгръщат стволовете на дърветата промъкват се в пръстта и шумата завземат клетка подир клетка същински разбеснял се рак по първа пролет (да ни е честито). Безмилостно заразен е животът като гигантски сочен тумор разпукващ се във цветни метастази. И всички, всички ние сме обречени да оцелеем. Има още →

Резултатът от два месеца на новата работа. Има и други резултати, естествено. Но този ми е особено симпатичен. Означава десетки изписани и изрисувани страници, подчертавани идеи, задрасквани идеи, удивителни идеи, идеи с въпросителна, клиширани идеи, идеи, убити още преди да се родят и такива, които вече са видели бял свят. Пиша с молив, откакто се … Има още →

Флагът на Украйна – синьото небе и житните поля Толкова червени, като преди Независимостта им Червени от кръв. Страшно е къде живеем, страшно е какви сме. Има още →

И много, много търпение. Като да ровиш във камък без инструменти. Става бавно и трудно, с рани по пръстите. Но пък следите ще бъдат завинаги. Има още →